„Рачешката“ из подмолите на историята


Не бях чел по-странен начин да опишеш една морска катастрофа, завършила със смъртта на над 9000 души. При това катастрофа, останала някак неизвестна за повечето хора. Сякаш „Титаник“ е окупирал територията на големите крушения, завършили със загубата на хиляди човешки животи и нищо и никой не може да го измести оттам (впрочем, на „Титаник“ живота си губят около 1500 души).

racheshkataНовелата „Рачешката“ на немския нобелов лауреат Гюнтер Грас разказва именно за един такъв малко известен епизод от световната история, шокиращ с мащабите си и с последвалата оглушителна тишина около него. Става въпрос за германския кораб „Вилхелм Густлоф“, потопен на 30 януари 1945 г. от съветска подводница във водите на Балтийско море. Започнал „кариерата“ си като екскурзионен лайнер на националсоциалистическата организация „Сила чрез радост“, във финалните месеци на войната „Густлоф“ взема участие в операция „Ханибал“ – евакуирането на германски войници и цивилни граждани, панически бягащи пред настъпващата в Курландия Червена армия. По време на последното си плаване, натъпкан предимно с жени, деца и възрастни хора (но и много ранени войници и юнкери), той е потопен с три торпедни изстрела от съветска подводница. Оцеляват малко над 1200 души, а от загиналите близо 5000 са деца.

Трудно е да си представим мащабите на трагедията, разиграла се в ледените води на Балтийско море онази нощ. Грас избира доста нетрадиционен подход, за да разкаже за тази шокираща катастрофа. Той изгражда книгата си около няколко лични истории, сложно преплитащи се в убийствения възел на трагедията „Густлоф“. Писателят тръгва от нацисткия функционер Вилхелм Густлоф, застрелян показно от евреин и превърнал се по този начин в икона за хитлеристите, които кръщават един от най-големите си пътнически лайнери именно на него. Разказва и за убиеца му – Давид Франкфуртер, хърватски евреин, почти решен на самоубийство, който решава вместо себе си да убие шверинския нацист. Движейки се рачешката в различни години, покрай историите на различни хора, Гюнтер Грас ни среща и със своя главен герой – син на оцеляла от трагедията „Густлоф“ германка, която си спомня умилително за кораба през целия си живот, облъчвайки с историите не само незаинтересования си син, но и внука си, тийнейджър с афинитет към историята. Сюжетът се завърта като истинско махало – убийството на Густлоф се повтаря десетилетия по-късно, при това така неочаквано, като плесница.

Плесницата всъщност я отправя самият Гюнтер Грас. И тя е за неговите сънародници, които не успяват да осмислят миналото си и да предадат научените уроци на своите деца. Тази зейнала пропаст между поколенията се оказва плодородна почва за крайнодесни и неонацистки интерпретации, виреещи свободно върху недобре заровеното минало. И тук е и предупреждението на Грас. Историята се повтаря като махало, ако никой не извлече поука от уроците й.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Военни, Драма, Криминални | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: