„Например брат ми“ – в търсене на отговори


Стремеж към осмисляне на общото посредством внимателно вглеждане в частното – това прозира в кратката семейна история на немския писател Уве Тим, озаглавена „Например брат ми“. Един много личен разказ, който ни въвежда в индивидуалния опит за т. нар. Vergangenheitsbewältigung, или „осмисляне на миналото„, „преодоляване на миналото„.

Naprimer-brat-miУве Тим е невръстно хлапе, когато големият му брат Карлхайнц загива на Източния фронт в състава на Waffen SS. 19-годишният младеж е тежко ранен, в следствие на което ампутират двата му крака. Няколко седмици по-късно умира в болницата. Малко неща остават след него. Малко неща, които да помогнат на по-малкия брат да си изгради представа за загубения близък. Кутията с лични вещи, запазена през годините от майката – паста за зъби, гребен, няколко писма, тетрадка-дневник…

Именно запазеният дневник се превръща в основа за автора, който се опитва да възстанови образа на брат си, да се постави на негово място, да разбере какви мисли са минавали през главата му там, по фронтовете в Украйна. Размишлявайки така, Тим позволява и на други фигури да изплуват от мъглата на миналото – на бащата – препаратор на животни, военен, кожухар, който никога не успява да превъзмогне загубата на големия си син, на тревожната майка, запазила присъствие на духа и устояла на всички изпитания, поднесени й от съдбата… Авторът подлага всеки от тях на обстоен анализ. Задава въпроси, откривайки отговорите в някоя черта на характера, в обкръжението, в професията… Бащата също участва във войната като пилот от Луфтвафе. Военната закалка му остава и занапред – той е суров, сериозен, а в събиранията с приятели дълго обсъждат причините, поради които Германия губи и тази война…

Препрочитайки дневника на загиналия брат, оглеждайки от всички страни всяка дума, Уве Тим се опитва да разбере къде е бил той в цялото безумие на нацизма и войната. Как е възприемал тези неща той – 19-годишният младеж, записал се доброволно в SS и изпратен да се сражава с „получовеците“, както повелявала идеологията на хитлеристките „елитни отряди“. Участвал ли е в избиването на цивилни? Това доставяло ли му е удоволствие? Как е живеел сред цялата тази смърт, заобикаляща го навред.

Дневникът е писан суховато, с телеграфическа краткост. Отделни фрази, къси изречения, липса на емоции. Едно изречение от него обаче не дава мира на малкия брат. „На 75 м руснакът пуши цигара, чудна плячка за картечницата ми“. Опасението, че брат му е бил един от всички, които са възприемали убиването за нещо нормално, руснаците за плячка, изтреблението на раси за дълг, измъчва Тим и се превръща в неформален повод да напише тази книга.

И тук обаче въпросите са повече от отговорите. Дневникът е прекалено кратък, информацията – твърде оскъдна. Опитът да се обясни миналото и да се направи анализ единствено върху основата на миниатюрен фрагмент като една семейна история безспорно е любопитен, но и твърде недостатъчен за генерални изводи. Въпреки това книгата е повод за размисъл най-вече за германците, за които превъзмогването на миналото е дълъг и вероятно все още незавършен процес.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Биография, Военни | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: