Зовът на една кукувица


ImageМоже би единственото предимство на това да се разболееш и да не можеш да мръднеш от леглото си с дни, е възможността да прекараш часове наред в компанията на нови книги и нови герои. Признавам си обаче, че при подобни обстоятелства не всяка книга може да донесе удоволствие, дори напротив. Не такъв е случаят с криминалния роман на Джоан Роулинг, който преди две вечери се озова в ръцете ми и превърна дългите часове в едно интригуващо преживяване. „Зовът на кукувицата“ е написан под псевдонима Робърт Галбрейт, но увлекателният стил на авторката си остава същият, какъвто го познаваме от любимата ни поредица за Хари Потър.

Наслаждавам се на криминалните романи и ги намирам за прекрасно средство за расейване. За разлика от повечето ми любими четива, в които по-скоро се задоволяват други емоционални нужди на читателя и от време на време могат да се четат и през ред, в историите за убийства и разследването им трябва да си ангажиран участник (читател) през цялото време. Любопитството непрекъснато е провокирано и подобни романи няма как да бъдат оставени настрана. Именно поради тази причина и „Зовът на кукувицата“ на Робърт Галбрейт (псевдоним на Роулинг) се чете точно за един ден, без да бъде оставян настрана. Главният герой, Корморан Страйк, е достатъчно вълнуващ, така че да породи искреното ви желание да четете още за неговите разследвания, а мистериозната нишка на убийството е оплетена здраво около всички герои.

В книгата се разказва за разследването на смъртта на известния модел Лула Ландри, с което се захваща частният детектив Страйк. Принуден от липсата на пари, той поема случай, който изглежда като самоубийство, само за да успее да покрие част от заемите си, благодарение на хонорара, който ще изкара. В течение на разследването си, Корморан започва да се разколебава, че момичето само е сложило край на живота си и среща сред среща с всичките ѝ близки и познати, той започва да разкрива много повече, отколкото е предполагал в началото.

За читателя разследването минава неусетно – в общи линии всяка глава представлява среща с един или друг от обкръжението на Лула, докато Страйк и неговата временна секретарка малко по малко се поддават на взаимното привличане, което за съжаление, поне в тази книга, няма да бъде гласно изразено от нито един от двамата. Не знам поради каква причина, но за мен не беше загадка кой е убиецът на Лула. Не в това обаче е очарованието на криминалния роман, а в самото разкритие, в детайлите и в процеса на издирване на улики, които действия са описани страшно увлекателно в „Зовът на кукувицата„.

Плюсовете на книгата са много повече от слабите ѝ страни, но ако трябва да изтъкна няколко минуса, то те ще са само два: главата, в която Страйк разпитва Еван Дъфийлд, е като кръпка в цялата история – ако има място в цялата книга, където да се усеща творческо напрягане, то това е именно тук и се чудя как това е преминало през редакцията на книгата. Другото, което не ми се стори никак достоверно, е как един частен детектив си позволява да дава хапчета на неизлечимо болна жена, вместо да повика болногледачката от другата стая. Някак прекалено наивно стои: той отвори чекмеджето, видя един куп бутилчици с хапчета, взе една от тях и ѝ даде две. Та нали точно криминалните романи ни учат, че независимо от надписа на опаковката, вътре може да има всевъзможно съдържание? Щеше да е интересно, ако старицата се беше понатровила и Страйк трябваше да доказва собствената си невинност в обвинение за непредумишлено убийство. :)

Пожелавам ви приятно четене, сигурна съм, че новият роман на Роулинг ще ви допадне, както съм сигурна, че после заедно ще чакаме с нетърпение следващата част от поредицата. :)

Девора

Advertisements
Categories: Криминални | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Зовът на една кукувица

  1. Ina

    Не знам защо, но очаквах повече от книгата. Някак си е много монотонна и не успява да развълнува. Но ми напомни за последната страница от някогашното списание Мики Маус…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: