Фантазия и реалност, преплетени в най-дългото пътуване


nsndpАко сте имали период в живота си, в който сте предпочитали да изливате чувствата си в лирика, много е вероятно да сте сложили край на поетическите забежки в момента, в който щастието ви се е усмихнало и сте станали едни по-ведри хора, открили любовта. Не само при мен беше така – много са тези, които са спрели да пишат стихотворения в момента, в който в живота им се е случило нещо хубаво, а именно – дошла е споделената и истинска любов. Когато тъгата си е тръгнала, след като е властвала над вас през почти целия ви тийн период, с нея си отива и вдъхновението, и белите стихове, и римата…

Мисля си, че за да се създаде едно литературно произведение, в което всичко ще се върти около любовта, непременно трябва да има мъка и страдание – точно както в стихотворенията, които сме писали до преди няколко години. И тук пак не съм сама – май всеки така си мисли. В творчеството на Никълъс Спаркс любовта и смъртта, както и загубата, отчаянието вървят заедно с истинската любов, като стъпала, следващи едно след друго. В „Най-дългото пътуване“ Спаркс преплита противоположности: реалност и фантазия, любов и смърт, за да създаде книга, създадена от „хроникьора на човешката душа„.

Nicholas-Sparks-headshotИсториите са две, макар всяка от тях да заслужава своя собствена отделна книжка. Айра, емоционален старец, който не може да се примири със загубата на своята съпруга, умира бавно в колата си, след инцидент през зимата. Докато изживява последните дни от живота си, той си спомня за всички важни моменти, споделени с Рут, която се явява при него като призрак, който да му помогне да оцелее още малко. София и Люк пък са младите и изпълнени с живот хора, които ще усетят силата на привързаността от пръв поглед, след което ще трябва да вземат едни от най-трудните си решения заедно. Съдбата на Айра и влюбената двойка ще се преплете по възможно най-благоприятния начин, но това, поне за мен, е една от слабостите на книгата. Харесва ми идеята краят да е щастлив, а ако сте фенове на Спаркс, няма как да ви изненадам, че и в този случай всичко се нарежда добре, но все пак трябва да има някаква правдоподобност.

Като изключим края, книгата е емоционална и трогателно романтична. За съжаление малцина са мъжете, които ще седнат да прочетат такъв роман, така че единственият начин да разчитате на изненада от мъж в стил великите жестове на героите на Никълъс Спаркс, е да подчертаете дебело съответния абзац, да го поставите на няколко сантиметра пред очите на любимия и да заявите: Ето, такава изненада искам да ми направиш! Да ме заведеш на брега на някое езеро и да се окаже, че си купил любимата ми картина. След това да отидем на романтичен пикник и изобщо да си ултра прекрасен и мега романтичен! ;)

Обаче и тогава няма да се получи, но пък ако страдате от липса на гигантски романтични жестове и горкият човек до вас не може да достигне висотите на литературните герои, то поне няколко часа в компанията на книгите точно на този автор ви гарантират дневната доза разтапяща или разтърсваща любовна драма.

Девора

Advertisements
Categories: Любовни | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: