Дон Жуан


DJВтората книга от поредицата „Запази историята“ е посветена на герой, чиято история се разказва и променя от векове, но не престава да носи загадъчност и вълнение при споменаването на името на главния герой – Дон Жуан. Да наречеш някого с това име е често срещано явление в днешно време – почти всеки хвалипръцко, разбил едно или две сърца, може да се сдобие по погрешка с това нарицателно. Историята, с която ще се запознаем днес обаче, показва, че за да си истински Дон Жуан, не е нужно просто да прелъстяваш и изоставяш жени – трябва да си садистично-мазохистична откачалка, с лежерен поглед над въпросите за живота и смъртта, на всичкото отгоре толкова пристрастен към секса, че ако първообразът на литературния герой живееше в наши дни, най-вероятно в момента щеше да се лекува в някоя клиника за зависимости.

Съществува теория, че Дон Жуан е бил реално съществуващ човек. Въпреки това, историята за неговите похождения и набези е преразказвана толкова много пъти, че желанието на всеки от разказвачите да махне или добави по нещо от себе си, неминуемо е заличило всяка следа от достоверност в разказаното. Ние ще се спрем на варианта на Алесандро Барико, който с чувство за хумор успява да пресъздаде една не много весела трагедия – съществуването на известния прелъстител.

Дон Жуан е ненаситен любовник, който не се примирява с отказ и не признава правата на собственост на останалите мъже, особено когато става въпрос за благоверните им съпруги. По законите на химията, бидейки толкова активен сред нежния пол, героят е като ходеща вълна от феромони, която събаря всичко живо в радиус от няколко километра. В една съдбовна нощ Дон Жуан се среща лице в лице с бащата на поредната си „жертва“ и в общи линии от играчка става плачка. След като главният герой за първи път трябва да убие някого, за да потули следите си, неприятностите започват да се нижат една след друга. Срещата с бившата му законна съпруга също не е от най-приятните, тъй като завършва със заплаха към живота на самия прелъстител. Тук разказът става още по-фантастичен и малко стряскащ, тъй като главният герой е решил да се прости с приятното си съществуване и да посрещне възмездието, но ако очаквате от един Дон Жуан да се покае за действията си, значи ще чакате напразно и то – безкрайно.

Приятно четене и умната! ;)

Девора

Advertisements
Categories: художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: