Самотата и нейните отражения


OtoВсяка книга има своя читател някъде там, сред морето от глави, пълни с думи, запетаи и изречения, приказки, романи и бели страници. Колкото и да ми се иска да съм подходяща почва за творенията на най-много автори, има книги, които просто не разбирам. Това не означава, че не ми е било приятно или интересно да ги прочета, а просто, че не съм била аз човекът, за когото е предназначено написаното. „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на Ема Хупър е точно такава книга – увлекателна и трогателна, но този път за мен междуредието си остана голо бяло пространство, лишено от образи и съждения.

Ета е възрастна жена, която решава, че трябва да види океана и поради тази причина напуска дома си и съпруга си и тръгва на дълъг път в компанията на Джеймс. Джеймс е койот. Ета забравя коя е, а ужасите, преживени от съпруга ѝ, допринасят за това да добави още една идентичност към своята собствена – тази на Ото. В началото мислех, че Ета е истинска, но след един момент в книгата започнах да вярвам, че е само спомен за една жена; че е призрак, видение, фантазия.

Спрете да четете тук, ако искате краят на книгата да остане загадка за вас!

Ръсел е вторият, който напуска сюжета. Може би той е вторият, който умира. За Ото обаче той не е мъртъв, а просто се е отклонил от пътя, след като тръгва по следите на Ета. Ото вярва, че Ръсел ще се върне, за да види всички хартиени животни, които най-добрият му приятел е направил специално за него. Истината е, че нито Ръсел, нито Ета някога ще се завърнат и ви казвам това, защото е незначителна подробност от цялата картина – когато започнете да четете книгата, ще разберете, че не е важна крайната точка, а пътят, който трябва да се извърви. Ето защо не е важно да знаете какво става накрая, а да се опитате да прочетете вплетеното между редовете.

Историята на тримата герои е преплетена помежду им още от детството на двете момчета, когато младата нова учителка се оказва и жената, в която ще се влюбят и двамата. Това няма да превърне приятелството им в жертва, защото на фона на войната и на смъртта на близки и приятели, любовта се оказва най-ценното нещо, което никой не иска да поругава. Благодарение на спомените на тримата герои, както и на множество писма, които са си разменяли през годините, разбираме какво е скрепило дружбата между тези хора, както и какво е белязало душите им завинаги.

Какво е Ета? Кога всъщност си е отишъл Ръсел? Само Ото ли е останал да чака, без да знае кое е реалност и кое – сън? Без значение от това кой от героите съществува наистина и кой – не, всеки от тях върви по своя път, износва обувките си или продължава да чака в името на това да изпълни своето последно приключение. Всеки е натоварен със собствената си задача и докато за едни тя е да помнят, за други е точно обратното – да забравят.
Последният е Ото.

Девора

Advertisements
Categories: художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: