Ремарк и „Врагът“ – войната не е свършила


Тази година за Първата световна война ВЕЧЕ се говори много. Предимно на запад. У нас – все още едва забележимо. 100-годишнината от началото на Великата война ще бъде отбелязана по най-различни начини, включително с нови филми по темата и нови книги за този безпрецедентен за онези времена световен конфликт. И въпреки че темата е очаквана, издаването на нещо непознато досега от Ерих Мария Ремарк – авторът, останал в историята на съвременната литература с едни от най-знаковите антивоенни романи, изненада дори мен. Чел съм всичко, излизало на българския пазар с марката „Ремарк“. Някои от книгите му са сред любимите в библиотеката ми, други са крайно невпечатляващи. Ето защо новината, че „Сиела“ пускат на български език неиздаваните до този момент негови разкази в кратък сборник с името „Врагът“, ме накара да подскоча от вълнение.

remark the enemyИ ето го и него – Ремарк. Същият, който разтърси световната общественост с бруталното и натуралистично описание на войната в „На Западния фронт нищо ново“ и с разказа за изгубеното поколение на „оцелелите“ от ужаса на от окопите в „Обратният път“; същият, чиито книги нацистите горяха, защото не били достатъчно патриотични. Великолепният Ремарк отново е тук с шест кратки разказа, публикувани през 1930 г. в авторитетното американско списание „Колиърс“. Доста по-обран, съзерцаващ и размишляващ, доста повече интерпретатор на събитията и последствията, отколкото наблюдател и непосредствен свидетел – това е той в сборника „Врагът“.

Една нетипична проява на човещина между окопите на враждуващите страни – размяната на цигари през „фронта“ – става основа за едноименния разказ. Следвоенния лунен пейзаж на Вердюн става декор на друг разказ. Ремарк пише: „Никъде по света няма такова дълбоко мълчание, защото това мълчание всъщност е един огромен, вкаменен вик“, напомняйки за онази ужасяваща месомелачка, погубила над 300 хиляди човешки живота през 1916 г.  Десетилетие по-късно подобни места вече са туристическа атракция, но авторът продължава да ни среща с хора, за които ужасът не е отминал, дори напротив – нещо от онези страховити дни отново се пробужда в тях, връщайки ги в окопите, изпращайки ги в атака… Като Карл Брьогер, „когото земята отново е стиснала в обятията си заедно с миризмата на пепел от бойното поле и спомените, които го връхлитат като смерч„.

Посланието на Ремарк е силно и тук – човек не може да преживее войната. Тя винаги ще остане в него, ако е имал късмета да оцелее физически и да се измъкне от калните окопи на Ипр, Вердюн или Сома. Ще го тормози споменът за преживяното, а травмата от трясъците на снарядите и вида на обезобразените другари никога не ще може да бъде изличена. Шест истории, всяка от която по различен начин разказва за тези травми. Стопроцентов Ремарк, който трябва да се чете и днес.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Военни, Разкази | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: