Зловещата харизма на Хитлер


Ако съвременен човек погледа няколко минути запис от реч на Адолф Хитлер, най-вероятно ще посегне веднага да изключи звука, подразнен от нервно крещящия човечец със смешен перчем и налудничав поглед. Възниква въпросът как този лунатик е успял да въздейства на милиони хора, обожествен и възвеличен до фюрер на германския народ и създател на „хилядолетния райх„. Какви качества е имал, каква харизма е притежавал, за да поведе масите след себе си? За хората от ХХI век Хитлер наистина изглежда умопобъркан. За някои от съвременниците си също, но далеч не за всички. Какво се крие зад неговата способност да увлича хората и да ги убеждава в своята мисия е въпрос, който има много отговори. И харизмата е само един от тях.

harizmata na hitler В „Зловещата харизма на Хитлер“ британският историк Лорънс Рийс търси отговор именно на този въпрос. Когато започва изследванията си над нацизма, самият автор също е скептичен към харизмата на германския фюрер. Обяснението му е много просто:

Аз не почувствах нищо, защото нито съм човек от онова време, нито пък съм предразположен да се поддам на харизматичното излъчване на Хитлер. Не съм нито гладен, нито се чувствам унизен след загубата на една война; не съм нито безработен, нито уплашен от повсеместното насилие по улиците; не се чувствам предаден от неизпълнените обещание на демократичната система, в която живея; не съм ужасен, че спестяванията ми ще се стопят при евентуален фалит на банките; и не желая някой да ми казва, че целият този хаос е по вина на някой друг.

Разковничето е именно в специфичното натрупване на редица фактори, всеки сам по себе си крайно недостатъчен, за да предизвика подобен ефект – но заедно, в съвкупност, предизвикват онова, което днес познаваме като фанатичната вяра в правотата на фюрера.

Рийс изследва прецизно цялата „кариера“ на Хитлер още от участието му в Първата световна война и онези първи стъпки към създаването на нацистката идеология в годините след позорната загуба. Първоначално австрийският ефрейтор не е нито толкова самоуверен, нито толкова убедителен. Той обаче е достатъчно далновиден, за да използва всички налични фактори в своя полза – ясно посочва виновниците (виновен никога не е народът), предателите, струпва им всички грехове, като същевременно създава впечатление, че знае как да се справи с проблемите. Някои от идеите му са толкова радикални, че предизвикват недоумение, но други просто стъпват върху създадените дотогава настроения. Като антисемитизмът, който в никакъв случай не е изобретение на Хитлер.

Макар думата „харизма“ да е в самото заглавие, книгата не се фокусира единствено върху нея като ключов фактор в успеха на фюрера да завладее съзнанието на масите. Напротив, Рийс изследва и много други фактори, като способността на Хитлер да рискува всичко на една карта, решителността му и презрението над други авторитети; методичното изличаване на конкуренцията в редиците на партията и вярата в съдбовността на неговата мисия.

„Зловещата харизма на Хитлер“ няма да ви научи как да станете манипулатори като фюрера, просто защото предпоставките това да се случи са прекалено много и личното обаяние е само една от тях. В същото време обаче ще ви даде доста отговори, които ще ви помогнат да си дадете сметка за това колко податлив на манипулация може да бъде всеки един народ.

Публикувано от Георги

––––––

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

Лорънс Рийс – „Тайните на Втората световна война“

Advertisements
Categories: Биография, Исторически, народопсихология | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: