Сесил Лафе?


slИзпитвах смесени чувства, докато четях „Сесил Лафе и адуареното огледало“ и тази обърканост продължава да си стои на място,  докато пиша за творбата на Джулия Сииленд. От една страна книгата ме спечели от момента, в който я видях. От друга обаче разказът толкова много напомня за Хари Потър, че на места даже възкликвах възмутено и цъках с език. Коя обаче е Сесил Лафе?

Тя е сираче (!), отгледано в семейството на чичо си (!), което притежава магически способности (!), заминава да учи в магическо училище (!), където не набляга особено на уроците, а се захваща почти веднагически със саморазправа с най-големия злодей в историята (!). Има нещо като печат/белег (!), който означава, че е с по-висши магически способности от останалите(!) и е страшно добра в играта с магически хвърчащи топчета (!!!). Дотук с очевидните прилики, които бяха достатъчни да стигна до заключението, че просто имаме един „женски Хари Потър“. Те приликите си продължават на всички страници, но нека обърнем внимание и на разликите.

Като за начало, историята е доста по-хаотично структурирана и повечето събития се случват супер набързо, което ги лишава от съпричастността на четящия. В момента, в който някой друг от героите стане излишен или безинтересен, той прекалено бързо изчезва от историята (например попада в тъмница, докато Сесил се бори да излезе от капана си в едно друго магическо огледало) или пък изобщо не става дума за него повече. Като всеки главен герой във фантастична история, Сесил също си има приятелчета, които да ѝ помагат в приключенията, но така и не прочетох описание за тях, което да ми помогне да си ги представя.

Понеже усещате накъде отиват нещата, мисля да спра с критиките си дотук и да ви кажа при какви обстоятелства може да прочетете книгата на децата си, така че да достави наслада и на двете страни: първо, задължително не трябва да сте чели нищо от поредицата „Хари Потър“ и второ: нека слушателите или малките читатели да са момиченца, които обичат пухкави розови понита и вярват, че брокатът е вълшебен прашец.

Девора

Advertisements
Categories: Детски | 7 Коментари

Навигация в публикациите

7 thoughts on “Сесил Лафе?

  1. Борис

    Чел съм книгата и цъках възмутен докато четях мнението Ви! Къде в книгата се споменава, че тя е сираче??? Сесил има леля, чичо, майка и баща и това е написано в книгата!!!!! Заминава да учи във вълшебниково училище и какво нередно има в това????? Книгата е съвременна, а не от времето на чиракуването! Тя притежава способности както и хиляди други герои в хиляди други приказки, романи и дори филми както например в Уилоу или Гандалф който също е вълшебник и тн. Да спомена, че във филма Уилоу, малкото бебе с рижевата коса също има белег, а този филм е много преди да е създаден Хари Потър!!!!! Остава неясен въпроса, защо сте го написали??? Това е доста притеснително и ме навежда на мисълта, че Вие целенасочено сте написали всичките тези далече от истината неща. Навсякъде пише, че Сесил НАБЛЯГА на ученето, а не обратното както пишете Вие!!! Приятелите и са описани достатъчно добре! Все пак те не са главни герои!!! Тя определено не се захваща веднага с онзи зъл магьосник, а ако сте чели, това се случва по време на ваканция. Тоест докато се стигне до там се разказва за ученето и тн. Не е нужно да навлизам в подробности с които уж сте запознат, като читател. Това което сте написали за децата…ами те вярват и в Дядо Коледа и в това, че може да се разхождат по облаците, че когато вълкът лапне бабата и внучката ловеца му разпаря корема, а те изкачат от там живи и здрави, че и ловеца му зашива корема, а вълкът видиш ли отива до кладенеца за да пие вода…ама камъните натежават и той пада!!! Оставам с впечатлението, че Вие работите за чужди интереси и определено мразите жените и момиченцата. Моля Ви, недейте да обърквате хората с подобни неверни твърдения.

  2. Библиотеката

    Привет, Борис!

    Разбирам, че книгата ви харесва, но това е блог, в който споделяме личното си усещане за произведенията, които четем. Аз лично намирам „Сесил Лафе“ за посредствено написана, но не оспорвам правото на други читатели да я намират за най-хубавата книга, която са прочели някога.
    Що се отнася до забележките ви относно това, че мразя жени и момиченца, както и че „работя“ за чужди интереси, ще отмина с усмивка и ще ви пожелая слънчев ден!

    Поздрави,
    Девора

  3. Борис

    Привет!
    Благодаря за отговора Ви и за свободата, която ми давате. Благородно е от ваша страна, да ми позволите да имам различно виждане и усещане за книгата. Само да Ви споделя, че е правилно да се пише ЧЕТОХ , а не ЧЕТЯХ!!! И също така е правилно да се пише-веднага, а не веднагически…каква е тази жаргонна дума????? Имате и купища други правописни грешки, но да не го правя на въпрос сега. Питам се обаче как човек, който не може да пише правилно собствения си книжовен език, може да се излага така показно в ,,Библиотеката“ и как да взема мнението му на сериозно? И какъв е този поздрав – слънчев ден? Тоест, че денят, ще бъде слънчев или се надявате да бъде слънчев??? Ще бъда на вашето ,,ниво“ и Ви пожелавам ТЪМНА НОЩ!

    Поздрави!

  4. Алекса

    Г-жа Девора!
    Книгата за Сесил Лафе ми хареса при това много и не само на мен, но и на дъщеря ми, и съпруга ми. Дъщеря ми обаче е силно смутена от отношението ви към децата и най-вече към малките момиченца ( защото и тя е малко момиченце). С това за розовите понита и броката вие ги наричате по заобиколен начин глупави! Всяка книга си има ревю! Тоест, според вас когато го прочета, Аз съм толкова глупава, че не мога да преценя сама какво да очаквам от нея! За ваш ужас, прочела съм ревюто, станало ми е ясно, че се разказва за момиче с магически способности (както впрочем са още стотици ако ли не и хиляди дори милиони други книги по света). Решила съм, да я купя, не заради корицата, а заради това, че се разказва за момиченце с дарба на вълшебница. Ревюто така добре описва какво е съдържанието на книгата, че трябва да съм много зле за да не мога да преценя дали искам да я купя или не. А и книгата както вече споменах много ми хареса. Стилово е добре написана, действие не липсва, иначе би било голяма скука, разказът се носи плавно и така пиятно те носи от приключение в приключение-както малко книги могат да го постигнат. В нея има морални ценности, както пише в ревюто на книгата има и поуки и не може да няма, защото това е приказка роман и е задължително да ги има тези ценни неща. Сесил е смело, малко момиче което по един или друг начин успява да отстои позицията си , възгледите си, тя се бори със злото и успява защото сърцето и е чисто и добро. Помага на приятелите си дори е готова да се жертва за тях. Тя може да бъде добър пример за подрастващото поколение.
    Понеже си позволявате да обиждате децата и родителите им, няма да ви спестя следното.
    Как си позволявате да поставяте условия кога и при какви обстоятелства може да бъде прочетена дадена книга? Засегнахте и мен, а навярно сте смутили и други родители. Чели сме Хари Потър и Сесил Лафе, но и двете ни харесват еднакво. В едната има малко повече действие, а другата е по-мудна което обаче не я прави безинтересна, напротив много е добра. Въздържайте се от такъв тип коментари за децата, госпожо Девора чието име в превод означава-пчела. Не жилете така както небихте искала да жилят вас.

    • Библиотеката

      Привет, Алекса!

      Не знам защо моето ревю за книгата толкова ви възмущава, но се радвам, че споделяте своята гледна точка. Както виждате – не лишавам вас и другия коментиращ от правото ви да изкажете собственото си мнение, но ще помоля да се въздържате от коментарите, които са лично към мен и не касаят книгата, която харесвате.
      Ще подчертая още веднъж, че това е личен блог, в който пишем за НАШЕТО усещане за книгите, и в това лично пространство имам право да напиша, каквото сметна за необходимо.

      Приятна събота!

  5. Тони

    Добър ден на всички!
    След като изчетох всичко по темата в мен се пробуди желанието да закупя двете книги и да ги сравня. Смятам да изтъкна разликите и сходствата.
    1- намерена е в гората, а Хари Потър не.
    2- тя има червени коси които крие непрестанно под шапка -Хари не.
    3- тя израства в хан-Хари не.
    4-чичо и е търговец, държи хан и магазин- чичото на Хари не.
    5-от както се помни тя има приятел в лицето на Златлпух(бухалът)-Хари не.
    6- никой в семейството и не я тормози и никой не я бие – за разлика от Хари.
    7- лелята и чичото я обожават- Хари няма този късмет.
    8- тя има живи родители -Хари не.
    9- притежателка е на вълшебно огледало -Хари няма такова.
    10- стрелбата и с лък преобръща мирогледа на дъбовдолци – Хари не прави нищо подобно.
    11- всички деца в училището имат печат/знак като нейния -при Хари такова нещо няма, само той има белег.
    12- въпреки знанията които тя наследява учи наравно с другите, като прави и грешки а това си редно.
    13- Черното езеро където едва не загубва зрението и живота си.
    14- Заледеното езеро където спасява приятелката си от дълбоките води.
    15- приключението в прокълнатото огледало, където е затворена за да освободи майка си.
    16- баща и е убит пред очите и, а майка и и приятелите и са заточени в тъмница.
    17- да отбележа че баща и е омагьосан във вълк.
    18- героинята макър и за малко преминава към тъмната сила/страна изпитва огромно желание да убива.
    19- тя преборва себе си с помощта на Видоизменни.
    20- освобождава майка си, замъка и и възвръща хармонията и добротата в Задвилд.
    21- тя унищожава амфората нс живота и магьосника, така спасява цялата земя от злодея.
    22-учи се да овладее страховете си които реализира чрез вълшебната си сила.
    Сходствата са единствено в това че:
    – става въпрос за вълшебства и че тя учи във вълшебниково училище.
    Като цяло на двете книги приключенията им нямат нощо общо, нито геройте, нито историята.
    С това изказвам личното си мнение, нали това е идеята на сайта. Лек и приятен ден.

  6. Цвети

    Здравейте,
    Прочетох книгата на един дъх и нямам търпение да излезе и следваща.
    Пожелавам успех на авторката :) Скоро не съм чела творба на български автор, която така да ме плени и впечатли!
    Препоръчвам всеки да я прочете. Личното ми мнение е, че всеки може да намери нещо за себе си в книгата на колкото и да е години (ако е малък – да помечтае, ако е пораснал – да се върне в детските си години и да си припомни колко е хубаво да вярваш във вълшебства, и че не всичко е работа и скучно ежедневие). Една малка приказна история, която по „лично мнение“ не отстъпва по нищо на чуждите автори :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: