Радослав Парушев „отвътре“


Често давам втори шанс на български автори, които веднъж вече са създали у мен усещане за неубедителност. При това със смесен резултат. Дадох втори шанс на Калин Терзийски (че дори и трети) и приключих с него завинаги. Но пък посегнах отново към Васил Георгиев и прочетох един от най-добрите български романи, на които съм попадал в последно време („Апарат“, изд. Сиела, 2013). Вторият шанс за Радослав Парушев обаче дори не знам в коя графа да го зачисля… След WTF разказите му в сборника „Никоганебъдинещастен“, романът „Отвътре“ ме остави с разнообразни чувства… някои от които крайно болезнени.

otvytreВсичко започва в един не толкова хубав ноемврийски ден, когато главният герой на име Иван-Александър бива закопчан от полицаи, докато се снима като статист в някаква безумна кинопродукция на тема „холокост“. Закопчан е, защото е сбъркан с някой друг, но дори когато разбират грешката си, полицаите нямат намерение да го оставят да се измъкне току-така. Набързо е осъден за притежание на пиратски софтуер и поема по очаквания път към човешкото страдание в затвора. Докато се случва всичко това, читателят получава силно иронична доза описание на нелепия български шоубизнес, а някъде в Близкия Изток започва да ескалира Третата световна война. Дотук добре, бих казал – съвсем добре. Парушев приковава вниманието, прави някои доста добри попадения и въпреки на моменти силно превзетия си стил определено прави сносно впечатление. Проблемите – не само на Иван-Александър, но и на обнадеждения читател – започват в затвора.

Безкрайно дълги и детайлни сцени описват с излишна натуралистичност многобройните изнасилвания, на които е подложен главният герой от обитателите на изправителното заведение.  Толкова детайлни, че в един момент те свива стомахът и неволно настръхваш от ужас. Какво по дяволите стана? От шеговито-нахална сатира романът изведнъж стана садистично порно… Оттук нататък нещата не продължават никак добре, въпреки опитите за вкарване на някакво разнообразие с по-„софт“ елементи.

Парушев е започнал толкова много сюжетни нишки, сякаш се е засилил да напише „Война и мир“ и (явно) без никакво намерение да ги довърши. Така и не става ясно какво постига „Спортният блок“ на изборите, какво се случва с Третата световна война и какво по дяволите прави Осама бин Ладен в София. Въобще какво правят всички тези елементи в един роман от 200 страници, освен да създават излишен полъх на екзотика и претекст за интригуващо резюме на задната корица.

Финалът е също толкова мъглив, колкото може да се очаква. След последната страница остава усещането за пясък между зъбите, за нещо недовършено… Остава асоциация с Иво Сиромахов и донякъде с Ивайло Борисов, но в никакъв случай с Достоевски, Борхес и Еко, както уверено твърди задната корица. А, да, болката в стомаха също остава, както и недоизказаното възклицание „Егати, какво му направиха на тоя Иван-Александър!“.

Накратко, въпреки очевидното умение на Радослав Парушев да създава ефектни словесни попадения, романът издиша доста сериозно. Смях се на доста места (искрено и звънко, признавам) от оригиналния хумор, докато го имаше, но на още повече места ми се искаше да затворя книгата завинаги. Може би следващият път…

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Хумор, български, художествена | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Радослав Парушев „отвътре“

  1. Милен

    „какво по дяволите прави Осама бин Ладен в София“ – Как какво? Дошъл е на контролен преглед при д-р Енчев, разбира се :-). Нали благодарение на доктора всички го мислят за мъртъв.

  2. Много точно! Прочети „Project Dostoevski“ – единствената му добра книга.

  3. Хареса ми публикацията! Аз също задължително давам втори шанс на българските автори!
    Също отписах Калин Терзийски, така и не разбрах кой и защо толкова го лансира, както и Георги Господинов. Насилих се да харесам романа му на годината(2013) „Физика на тъгата“, но бих я описала точно както е по-горе описанието „Парушев е започнал толкова много сюжетни нишки, сякаш се е засилил да напише „Война и мир“ и (явно) без никакво намерение да ги довърши. Така и не става ясно какво постига „Спортният блок“ на изборите, какво се случва с Третата световна война и какво по дяволите прави Осама бин Ладен в София. Въобще какво правят всички тези елементи в един роман от 200 страници, освен да създават излишен полъх на екзотика и претекст за интригуващо резюме на задната корица.“
    Имах усещането, че автора си е водил записки на всички хрумки и мисли, които са били в главата му и е решил да ги нарече „роман“. Разказите му обаче “ И всичко стана луна“ горе долу ги биваше.
    Не съм чела Парушев, нито пък Васил Георгиев, но попаднат ли ми, особено втория – ще сверя! Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: