Създания от време


vremeВ последно време все по-често чувам хората да разказват за увлечението си по Япония и японската култура, визирайки манга, чаените церемонии или религията. Ако и вие сте сред тях, сигурно ще се съгласите с мен, че да бъде сложена под общ знаменател цялата пъстрота на мислене при японците, е просто невъзможно. Има обаче друго, за което може и да поспорим с някого: за мен, колкото и романтично да звучи описанието на будистки храм с цъфнали вишневи цветове, то в съзнанието на японците има много тъмни и мрачни пукнатини, които озадачават и дори отблъскват нашето по-опростено европейско същество.

Ето такива неща си мислех, докато четях книгата на Рут ОзекиСъздания от време„. Противоречиви чувства се надигаха в мен както вълната от корицата на българското издание – ту изпадах в състояние на възхищение, ту потъвах в недоумение. Романът разказва за писателката Рут, която намира захвърлена от океана кутия за обяд, в която вместо остатъци от храна или морски животинки, грижливо опаковани почиват дневника на едно японско момиче заедно с няколко други книжни издания. Обсебена от историята, описана в дневника, Рут започва да живее в свой свят, в който времето и пространството не се подчиняват на никакви познати норми. Въпреки това всичко звучи правдоподобно и далеч по-нормално от луните на Мураками например.

Другата сюжетна линия е тази на Нао, която не успява да се приспособи към новия живот в Япония (тъй като е отраснала в Щатите) и то до такава степен, че непрекъснато обмисля самоубийство. Тук е мястото да отбележа, че японците имат свое собствено разбиране за отнемането на живота, което включва в себе си понятия като „чест“ и „дълг“. Противоречиво е, затова и един от основните проблеми, разглеждани в книгата, е именно самоубийството. Ще се запознаете с позицията на този, който го извършва (пилот-камикадзе), на този, който се опитва, но все не успява (бащата на Нао) и на този, който само разсъждава по темата – самата Нао. Трябва да прочетете цялата книга, за да „видите“ картината на тези пластове от мисли и подбуди, но се опасявам, че дори тогава за вас ще останат много неизвестни.

В общи линии има доста неща, които няма да сте в състояние да асимилирате напълно (като изтезанията, на които е подложена Нао в новото си училище и това защо не се защитава), но пък и достатъчно други, които ще усетите интуитивно. Рут Озеки се е справила чудесно в ролята си на разказвач на различни истории, предадени от различни хора, така че всеки от героите има свой собствен и неподражаем глас на страниците на „Създания от време„: както Рут и нейният съпругтака и Нао с нейния баща и мъдра прабаба. Резултатът е, че няма да може да оставите книгата, докато не я дочетете, а когато това стане, ще се зачудите дали някъде между кориците не сте изпуснали и вие няколко бели и празни листа, както се случва на Рут, докато дочита дневника на Нао. Дали краят не е друг, а вие само да сте си измислили последните страници?

Може би ще трябва да я прочетете отново, мислите си.

И нищо чудно да го направите.

Девора

Advertisements
Categories: Драма, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: