Сбогом, 2014! И благодарим за книгите…


Joro column 3Ето ни и в последните часове на 2014-а. Година, която спокойно мога да нарека благодатна от книжна гледна точка. По всички други критерии оценката далеч не би била толкова добра, като се има предвид, че изпращаме година на войни, агресия, противопоставяне и негативизъм в световен мащаб. И все пак, егоистично погледнато, докато бъркам чашата с чай, загърнат в домашния си халат и заобиколен от тежки томчета, разпръснати навсякъде около мен, не мога да не се върна назад във времето за една бегла равносметка.

В началото на 2014 си поставих смело „предизвикателство“ в Goodreads, което така и не успях да изпълня. Това далеч не ме трогна, дори напротив. Замислих се, че животът далеч не е само четене на книги и паметта ми услужливо ми напомни за доста приятни моменти от изминалата година. В книжен план също не мога да се оплача.

И през 2014 издателствата се надпреварваха да предложат на българския читател интересни и популярни заглавия, световни бестселъри и какво ли още не. Малко от хитовите книги успяха да привлекат вниманието ми. Моите фаворити от издаденото през изминалата година са други и повечето вероятно няма да откриете в подобни книжни класации.

books farewell

Не бях си и помислял, че ще видя нещо „ново“ от любимия Ремарк, но „Сиела“ ме изненадаха доста приятно с краткия сборник разкази „Врагът“. Тънкото книжле се появи като вестител на една знакова годишнина – 100 години от началото на Първата световна война, формирала цялата антивоенна философия на Ремарк. Разказите са силни, както може да се очаква от такъв гигант.

Едно от най-ярко запаметилите се в съзнанието ми книги е „Мелничарят, който виеше срещу луната“ на Арто Паасилина. Чудесен скандинавски хумор, оригинална история и изречения, които определено си заслужават отбелязването.

Сравнително малко книги на български автори прочетох тази година и това си го отбелязвам като личен пропуск. Като се замисля, през 2013 г. излязоха доста повече неща, които силно ме впечатлиха. Тази година Александър Шпатов издаде доста приятните кратки софийски разкази „#НаЖивоОтСофия“, които очаквано станаха хит. Изненада бе дебютната книга на Станислава Ивкова„Бряг“. Сигурно сте видели няколкото билборда из София, които я рекламираха. Надявам се да не сте се ограничили само с тях, а да сте обърнали внимание и на книгата, защото е доста любопитна и ме остави с чудесни впечатления.

Страстта ми към историческите четива също бе утолена с няколко добри неща. Изд. „Милениум“ пуснаха „Другата история на България. 157 модерни апокрифа“ на публициста Тома Биков – чудесен сборник с предимно неизвестни на широката публика, но крайно любопитни факти за редица исторически личности от близкото (и не толкова близко) минало. „Изток-Запад“ пък успяха да изкарат на пазара поредното си бижу – втора книга от „Светът за българския воин“, посветена на Балканските войни 1912 – 1913. Излишно е да казвам, че бях в еуфория!

Като почитател на биографичните книги особено много се зарадвах на мемоарите на Симеон Втори. Книгата се превърна в събитие, което отново извади на масата политическите страсти в дебати „за“ или „против“ личността на царя. В по-голямата си част подобни дебати водиха хора, които изобщо не бяха чели мемоарите, а те са впечатляващи! Като споменах биографии, определено през тази година ми липсваха прекрасните рок биографии на изд. „Махалото“ и си пожелавам през новата 2015 да ни зарадват с нещо ново от тях.

В самия край на годината пък направих истинско лично откритие с безумно добрата приключенско-кулинарно-пиратска книга „Канела и барут“ на Илай Браун, която изд. „Smart books“ пусна точно преди Коледа. 500 страници чисто удоволствие от четенето!

 Разбира се, съвсем не се ограничих само с новоиздадени книги и през изминалите месеци попълних някои пропуски в литературния си багаж, сред най-значимите от които са великолепната „Възвишение“ на Милен Русков, „Изворът“ на Айн Ранд и ирландската гледна точка към Първата световна война в романа „Далече и отвъд.

Приключвам годината с огромна купчина книги, които чакат реда си около мен. Но не бързам, нито си поставям цели за изпълнение, бройки за прочитане, списъци и др. Всичко около нас е една надпревара, животът е лудешко препускане – не и в книгите. В тях търся „откачане“ от действителността (по Вонегът), тихо пристанище и време за нормалност. Това си пожелавам и за новата година – да съхраня усещането за книгите като лично преживяване, изискващо отдаденост, време и любов.

С пожелание за нови срещи с магията на хубавата книга и през 2015!

Георги

Advertisements
Categories: Uncategorized | Етикети: | 2 коментара

Навигация в публикациите

2 thoughts on “Сбогом, 2014! И благодарим за книгите…

  1. ani52kazanlak@gmail.com

    Честита Нова 2015 Година!Винаги съм се интерисувала от собствените класации за книги на хората,които уважавам и се радвам ,че споделихте Вашата.Тези класации ми разкриват душевния свят на всеки един и са ми много по-интересни от световните.Желая Ви една много различна и изпълнена с хубави и незабравими моменти година,година на нови и сбъднати мечти,година,която ще Ви накара отново и отново да преподреждате хубавите книги!
    С уважение,Анна Драганова

    • Библиотеката

      Искрено Ви благодаря за топлите думи! Нека новата година да бъде вдъхновяваща и благодатна и за Вас! И дано намирате интересни неща при нас, заради които да си заслужава да се отбивате :)

      Поздрави,
      Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: