Брачната фабула


Fabula„Брачната фабула“ на Джефри Юдженидис е книга, която може да разкрие много за вас като читател. Аз например разбрах за себе си, че мразя да чета книги, в които авторът е спестил чувството си за хумор и разчита на драматизма, за да спечели одобрение. Разбрах също, че усещането ми за творчеството на Джейн Остин не е като на останалите хора, които определят романа на Юдженидис като „Голям любовен роман в традицията на Джейн Остин“. Да, може би има хора, които ще открият тук любов – било то към себе си или към друго човешко същество – но на мен ми се стори толкова лишена от достоверност, че на моменти усещах тракането на клавиатурата под ръцете на автора, който е довършвал изреченията, оставяйки свои отпечатъци навсякъде по героите.

Когато споделих с Жоро, че не харесвам книгата, той ме подсети, че ще трябва да ви обясня защо това е така. Лошото е, че това е един от случаите, в които просто искаш да кажеш „Не ми харесва!“ и да приключиш въпроса. Заради вас обаче ще трябва да навляза навътре в сюжета и да докладвам за причините за моето недоволство. А и защото май не видях да има друг, който да не възхвалява този роман, което означава, че всички си затваряме очите – било то за слабостите или за хубостите на едно литературно произведение.

В общи линии книгата разказва за трима влюбени младежи в началото на двайсетте си години, които не са осъзнати като личности и са в търсене на своята открояваща ги индивидуалност. Юдженидис се е постарал доста, за да направи от мъжките образи едни дълбоко драматични герои, докато главната героиня – Маделин – е сякаш съшита парцалена кукла от характеристики и индивидуалност, изкуствено прикрепени към крехкото ѝ бездушно тяло. Има автори от силния пол, които умеят да описват женските импулси така, сякаш е по силите им да се промъкнат под кожата ни и да изследват съзнанието ни, след което извайват прекрасни образи на героините си. Джефри Юдженидис не е един от тях. Първото ми разочарование от книгата е свързано именно със слабия образ на Маделин, която не е нито безхарактерна и вятърничава, така че да я оправдаем, нито силна и решителна, така че да ѝ се възхищаваме. Мога да си представя романа в цялост и без наличието на тази героиня, за мен тя беше напълно излишна.

Какво обаче за Мичъл и Ленард? Единият отдаден на мистицизма и търсенето на вселенските въпроси, които в крайна сметка го отвеждат отново до таванската стая в къщата на момичето, в което е влюбен, а другият – умен и целеустремен младеж, страдащ от депресия и непоколебим в правотата на болните си съждения. Дали Юдженидис иска да подчертае, че любовта (или по-скоро шеметното влюбване) бързо се изнизва през пръстите, здраво вкопчени в илюзорното щастие от споделената интимност? Дали е нужно да изгориш и да разпарчетосаш себе си, за да можеш да се откриеш отново? И ако е така, само нагоните и сляпата вяра в някакъв идеал ли ще са достатъчни, за да се постигне цялостта, към която се стремим? Има толкова хиляди начини да унищожиш себе си, да се разпаднеш на парченца, но Юдженидис избира този, в който лишава героите си от разум – било то чрез поглъщането на медикаменти или опияняването от чувства.

Със сигурност ще се намерят хора, които ще ми обяснят, че нищо не разбирам, щом не признавам силните страни на този роман. Даже познавам такива, на които книгата ще се стори велика заради мрачния си оттенък и претенциозните пасажи с препратки към безброй имена на автори, музиканти или учени. На тези хора ще оставя да се наслаждават на параграфите, сложени за пълнеж в четивото, а на другите, които още не са посягали към книгата, ще препоръчам да го направят, стига да им е интересно и да не се боят от разочарования. Ако не друго, ще призная поне това – романът на Джефри Юдженидис „Брачната фабула“ буди емоции у читателите – у едни те са на възхищение, а у мен – на недоумение.

Девора

Advertisements
Categories: Драма, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Брачната фабула

  1. Павлина

    Съгласна съм с коментара. Но дори и мъжките образи бяха изключително слаби и шаблонни. Не мога да си го обясня – „Мидълсекс“ и „Непорочните самоубийства“ бяха разкошна литература с уникална атмосфера. А тук – излишен драматизъм, скучни образи – като в пуберитетски роман. Пълнежът е добър, но далеч недостатъчен. Тази книга, която чаках с голямо нетърпение, се оказа огромно разочарование!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: