един + един (но и още трима)


1+1След като почетохме празника на виното с цяла седмица, посветена на божествената напитка, днес с чиста съвест ви поздравяваме с Деня на влюбените! По този повод избрахме да ви представим романа на Джоджо Мойс – „един + един“, в който се разказва за зараждащата се любов между двама души, почти прекрачили ръба на отчаянието. Въпреки това историята е доста лека, дори забавна, а на всичкото отгоре – със семеен привкус. Най-хубавото в романа е, че представя любовта в различните ѝ форми, като започнем от сексуалното влечение, минем през привързаността към семейството и стигнем до чистата обич към животните. В общи линии може да дадем присъда на авторката, че е голям оптимист и изпитва безпрезервна вяра в красивия край. 

Джес е млада майка, чийто съпруг я изоставя, за да търси собственото си щастие. Дъщеря ѝ и доведеният ѝ син са от тези деца, които се открояват драстично от останалите и поради тази причина са обект на непрекъснат тормоз. Джес е прекалено заета на двете си работни места, за да може да изглади всички проблеми, а отчаянието, че не успява да се справи с новите предизвикателства, я кара да се чувства съвсем безсилна. Всичко изглежда така, сякаш няма никаква надежда за семейството на Джес, когато (точно както по книгите и филмите) се появява Ед. Той обаче също е притиснат от собствените си проблеми, които заплашват да го лишат не само от цялото му състояние, но и от семейството му.

По леко подпомогнато от авторката стечение на обстоятелствата, двамата се оказват в една кола, заедно с децата на Джес и вярното куче – всички на път към олимпиада по математика в Шотландия, на която Танзи (дъщерята) трябва да се яви. Разбира се, Танзи има чувствителен стомах и не може да се вози в автомобил, който кара с повече от 60км/час. Разбира се, става така, че на Джес и Ед често им се налага да остават сами и разбира се – това води до прозрения за живота, чувствата и взаимоотношенията им. Ако нямате нищо против леко нагласените ситуации, в които личи опита на автора да представи нещата като „неизбежни“, значи няма какво да помрачи удоволствието ви от четенето. За другите ще спомена, че книгата е лека, приятна и понякога човек има нужда прочете нещо толкова оптимистично като „един + един“ на Джоджо Мойс!

Девора

Advertisements
Categories: Любовни, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: