Балканските войни през погледа на руския военен кореспондент… Троцки


Дори не бях предполагал за това „амплоа“ на Лев Троцки – комунистическият идеолог и революционер, създал Червената армия и загубил злощастно битката за наследството на Ленин, след което превърнал се във враг номер едно за младата съветска държава. Прочетете за него в българската Wikipedia – няма да откриете и дума за това, че през 1912-1913 г. отразява двете Балкански войни за един от най-големите и радикални вестници в руската империя по онова време – „Киевская мисъл“. Кореспонденцията му за този, а и за други руски издания, посветена на впечатленията и размислите му от тези години, вижда бял свят за първи път на български език, благодарение на издателство „Изток-Запад“.

Balkanskata voina Trotsky„Балканите и Балканската война“ е изключително любопитен исторически извор, който всеки изкушен от историята си заслужава да прочете. Абстрахираме се от бъдещия Лев Троцки – до Октомврийската революция има още няколко години, Русия все още е могъща монархия, а радикално настроеният Троцки пътува за Белград и София, недоволства от жестоката военновременна цензура, наложена над журналистите, обикаля от кафене в кафене и наблюдава вълненията на балканските нации, обединили се в съюз срещу Османската империя.

Много е интересна интерпретацията, която прави Троцки на всичко, което вижда. Може да се каже, че е силно антивоенно настроен, подозрителен към мотивите на балканските правителства и критичен към позициите на Великите сили. Макар и руснак, разобличава и изважда на показ сенчестите тонове на руската имперска политика спрямо Балканите. Трудно може да бъде наречен безпристрастен, особено с така често прокарваната от него идея за федерация между балканските страни като бъдещ вариант на съжителство в рамките на полуострова. Същевременно е изключително добър пътеписец и хроникьор, който повдига завесата над много теми, избягвани или поне недолюбвани от родните съвременници на войната.

„…тази хаотична маса от материални завоевания, навици, привички и предразсъдъци, които наричаме цивилизация, хипнотизира всички ни, като ни внушава лъжливото усещане, че уж най-важното вече е направено, но ето че идва войната и показва, че всички ние все още не сме изпълзели на четири крака от варварския период на нашата история. Научили сме се да носим тиранти, да пишем умни уводни статии и да правим шоколади „Милка“, а когато трябва да решим сериозния въпрос за съжителството на няколко племена на благодатния полуостров на Европа, сме безсилни да го решим по друг начин, освен чрез масово изтребване“.

Тъй като не е допуснат близо до бойните действия, в България Троцки се ограничава до София и някои от градовете в тила на фронта срещу Турция. Страшно живописни са описанията му на софийските трепети и вълнения при обявяването на войната и при първата голяма победа – превземането на Лозенград. Той обаче не споделя тази еуфория, напротив – с доста далновидност прави прогнози за бъдещото развитие на бойните действия, интервюира ранени войници и прави репортажи за живота на турските пленници. Неговите статии за „обратната страна на победите“ са потресаващи -разказва за практиката на българските войници да доубиват ранените турци, за да не си създават затруднения с грижата за тях и твърди, че има генералска заповед за това. Още по-жестоки са наблюденията му в Македония, където сръбските чети и редовни военни части извършват истински зверства срещу цивилното население – албанци, турци, арнаути…

Trotsky

Интересни са журналистическите му текстове, посветени на втората Балканска война. Обръщайки внимание на българската стратегия, която нарича „престъпно лекомислена“, Троцки пише от позицията на външен наблюдател за трагедията, разиграла се на Балканите. Последната част от книгата е посветена на посещението му в следвоенна Румъния, с акцент върху новопридобитите земи в Добруджа. Авторът е безпощаден в убийствената си критика над румънската действителност, общественото и политическо разложение там и отчайващата изостаналост на страната, придружена обаче от огромна претенциозност. Троцки громи подлата постъпка на Румъния – да навлезе в обезкървената си южна съседка и да откъсне от нея парче земя, за което няма никакви основания да претендира. Нарича я основен виновник за втората Балканска война и прави доста песимистични прогнози за бъдещето на Балканите.

Прогнозите се сбъдват само две години по-късно. Полуостровът продължава да бъде „барутният погреб на Европа“ – и през Първата световна война, че и през 90-те години на ХХ век. Написаното от бъдещия идеолог на Съветска Русия за войните, които балканските народи водят за разпределяне наследството на Османската империя, е доста отрезвяващо четиво. И предизвиква размисъл много повече, отколкото гордост от победите и подвизите. Но в никакъв случай излишен патриотичен патос. И в този смисъл е доста здравословно, макар и със силна горчивина.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Балкански, Военни, Исторически | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: