В страната НАОПАКИ с Омайко и Умейко


В международния ден на детската книга  какво по-хубаво от това да си припомниш любимото четиво от детството? Замислих се, че вече съм ви разказвал за „Моливко и Сръчко“, емблемата на моето детство. Само че, макар да имам ясен спомен за нея, истината е, че през годините от нея останаха запазени отделни страници и чак много по-късно, с помощта на блога „Библиотеката“, успях да я открия и прочета отново.

Има обаче една книжка, която е с мен повече от четвърт век и която препрочитам през няколко години със същия интерес и ентусиазъм, както като дете. Приключенският роман на Тошо Лижев „Омайко и Умейко“ без съмнение е книгата, която ще остане завинаги в сърцето ми.

Тази необикновена история започна навръх Нова година. Над един дом на една улица в един град стремително се издигаше голяма червена ракета.

omayko-i-umeykoДвете братчета Омайко и Умейко тръгват на пътешествие, оборудвани с червена ракета, два буркана дюлево сладко, три кутии компот от праскови и две студени палачинки. Пишат на родителите си бележка: „Мамо и татко, ние отиваме за малко в страната НАОПАКИ. Ще се върнем скоро“ и това е началото на едно фантастично приключение, което ще ги заведе на куп чудати планети (и то повече от веднъж).

Първата им спирка, разбира се, е на Луната. Там се запознават с Мъглян Алабян, най-великият детектив в пределите на известното и неизвестно космическо пространство. За малко да станат пленници на детектива, но пък намират списък с небесните тела, които им предстои да посетят с червената си ракета. Пътешествието им ще ги заведе на планетата Мами-Мами при добрия старец Плям, в страната на темерутите, където намират изгубения смях, при чудовището Ам, което изяжда цялата си планета… Въображението на Тошо Лижев наистина е великолепно! Където и да отидат, момчетата се опитват да дадат нещо от себе си, да помогнат или да решат някоя неправда. Така е и на планетата Трики-Трак, най-индустриализираната планета в космоса, където роботът Тралалалалечкин се опитва да ремонтира повредените автомати на спрялата индустрия.

На Планетата на завистниците, на Острова на гризачите, на ЯЖДОСКЪСВАНЕ – навсякъде Омайко и Умейко срещат от чудати по-чудати същества, сблъскват се с ентусиазирано или хладно посрещане, но винаги попадат в необичайна ситуация, от която се опитват да намерят изход.

Когато поемат обратно, по пътя си спират на всяка от вече посетените планети. Оказва се, че двете момчета са предизвикали значителни промени с гостуването си и нещата не вървят никак добре. Предстои им да поправят щетите, да намерят добри приятели и да оставят след себе си признателни чуждоземци.

„Омайко и Умейко“ за мен винаги ще бъде една от най-добрите и същевременно непознати и недооценени български книги за деца. Почти не познавам някой от връстниците си, който да я е чел. Рядко можеш да попаднеш и на дискусия за нея в интернет, където всички са специалисти по „Малкия принц“, „Пипи дългото чорапче“ и „Мечо Пух“. Но това няма да ме спре да продължавам да я препоръчвам горещо на всеки. Вярвайте ми, заслужава си всяка страница!

Георги Грънчаров

Advertisements
Categories: Детски | Етикети: | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: