Съновидение за св. Борис I – разпнат между Грях и Святост


Новината за появата на нова книга, подписана от легендарния Анжел Вагенщайн, нямаше как да не ме развълнува. Страхотните му романи „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“, „Сбогом, Шанхай“ ме спечелиха завинаги като верен читател и имат своите ревюта в „Библиотеката“, както и мемоарите му „Преди края на света“, които просто си плачат за продължение. Същевременно анонсът за новото издание, пуснат от „Колибри“, звучеше малко неясно. Книга за Борис I? Съновидение? Роман ли е това или нещо друго? Имаше само един начин да разбера и затова се сдобих с книгата броени дни след излизането й от печат.

Няколко часа по-късно вече знаех защо издателското резюме ми се бе сторило неясно. Като на човек под 30 години, вероятно може да се прости неведението за филма „Борис I“, пък било то и със Стефан Данаилов в главната роля. „Съновидение за св. Борис I“ всъщност е текстът на Анжел Вагенщайн, по който през 1985 г. е създаден филмът. 30 години по-късно скриптът вижда бял свят почти в навечерието на празника на славянската писменост.

Boris I

Книгата не е нито роман, нито историческо четиво. Бих я нарекъл художествен апотеоз на една историческа личност, осъществила някои от най-значимите деяния в цялата история на България. Под формата на разказ за сънуван сън и със стил, наподобяващ средновековен летопис, авторът проследява ключовите моменти от властването на Борис – решението да приеме християнството, тежкият път по налагането му, посрещането на учениците на Кирил и Методий в Плиска и разпространяването на писменото слово из България. Чете се бързо, стилът е приятен, леко напевен, като че наистина думите са писани преди векове – без излишности, изпъстрена с някои архаични думи, но доста жива реч.

Докато четях, една мисъл ме накара да се усмихна. Анжел Вагенщайн пише за единната вяра и бог, които трябва да споят българи и славяни и да ги превърнат в един народ. Пише го с майсторство на изкусен разказвач, който издига религията до мистични висини. Джеки, внукът на Аврам Къркача, израснал в еврейския квартал на Пловдив, космополит по кръв и мироглед, пише за този синтез на народности, случил се преди толкова столетия. А, да – и го прави в комунистическа България, преди 30 години, когато поне официално „религията е опиум за народите“. Доста екзотично, не мислите ли?

„Съновидение за св. Борис I“ освен всичко друго е и истинско полиграфическо бижу. Държа книгата в ръце и не мога да се нарадвам на допира до твърдата кожена корица, изключително качествената хартия, цветния печат и художественото оформление, създаващо усещане за църковна книжнина. Ако сте отгръщали някога стара църковна книга, може би усещането ще ви се стори познато. Направена, за да бъде четена и след 200 години. Издадена, за да съхрани възхищението и благодарността на един сладкодумен творец към историческата личност, дала на всички нас буквите и словото, с което си служим и днес.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: български, духовна | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Съновидение за св. Борис I – разпнат между Грях и Святост

  1. Анна Драганова

    Благодаря Ви за изключителното ревю!Опредевлено,много ме заинтригувахте!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: