„Кутия за птици“ – не поглеждай навън!


Прибрах се от тазгодишното издание на Пролетния панаир на книгата в НДК с три пълни торби с книги, всяка от които едва ли не крещеше: „Започни с мен, започни с мен!“. Уви, по-трудното решение от това да знаеш кога да СПРЕШ с покупките на книги, е решението с коя да започнеш. И докато навън гръмотевични бури и тежка облачност създаваха усещане за нещо апокалиптично, решението дойде само…

„Кутия за птици“ на Джош Малерман определено се превърна в книжно явление за четящите у нас тази пролет, благодарение на ентусиазма на Христо Блажев, провокирал необичайно голям интерес към заглавието във фейсбук групата „Какво четеш“. Следвайки горещите му препоръки, четящите бързо започнаха да пускат в групата и свои снимки с книгата, засилвайки любопитството на останалите. Но ако гледаме на книгата и като на комерсиален продукт, не само word of mouth допринесе за пазарния й успех. Жестоката корица, дело на Живко Петров, без съмнение е друга съществена причина, накланяща везните към покупка за ценителите на естетически красивите книжни тела. Чест прави на Deja Book, че не са допуснали никакъв компромис именно с корицата – този така важен, а същевременно толкова често неглижиран от издателите елемент.

И все пак, и все пак… стига предисловия! Нека видим какво се крие зад хубавата корица и добрия маркетинг на „Кутия за птици“.

Kutia za pticiЛюбимата ми тема – светът такъв, какъвто го познаваме, е свършил злощастно. Необичайно явление, започнало като спорадични появи тук-там, бързо е опустошило градовете. Необяснимо „полудяване“ кара хората да се нахвърлят един върху друг озверели, но преди всичко да нараняват себе си по чудовищен начин. Адски самоубийства заливат Америка, а причината е в нещо… или в някой… Нещо, което жертвата е видяла в мига, преди да полудее. Същества, които човешката психика се оказва твърде крехка, за да възприеме. И просто се чупи в себеунищожителен порив.

В опит да спасят себе си, оцелелите се отказват доброволно от зрението си. Покриват очите си с превръзки, укриват се в къщи, залостени с дъски, с покрити с одеала прозорци. В една такава къща е и Малори – млада жена в началните месеци на своята бременност. Затворена с още шепа оцелели, тя ще се приучи да живее в тъмнина и изолация, в непрестанен страх да погледне навън, в ужас от бъдещето на собственото й дете. В къщата е и Том – човекът с най-силна воля да намери решение, да сплоти останалите и да ги води. Скоро идва и Олимпия, тя също е бременна и на двете жени предстои да изживеят съдбовни моменти до раждането на децата им.

Малерман насича повествованието с постоянно редуване на сегашен и минал момент. В настоящето са Малори и двете деца, и тримата с превръзки на очите, в лодка, която трябва да ги преведе по опасен път към някакво мъгливо спасение. В миналото е къщата и нейните обитатели. Драмата на доброволната изолация, която ще обтегне отношенията между хората в опъната струна, готова да иззвънти с непредвидими последствия. Колко дълго може да съществува затворена група от хора, изправена пред подобно изпитание, преди нещо да прекърши баланса? На какво е способен човек, който не може да погледне навън? Ще успее ли Малори да стигне до спасителния бряг и… няма ли да се наложи все пак да отвори очи? „В новия свят няма нищо по-страшно от мига между решението да отвориш очи и самото отваряне на очите“.

„Кутия за птици“ е четиво, което взривява съзнанието с натегнатата атмосфера и апокалиптичните си картини. Доста клаустрофобично усещане, сякаш непрестанно ти се иска да разкопчаеш копчето на ризата си, сякаш нещо те задушава, нещо те наблюдава отнякъде. Четях по малко няколко вечери подред, а в един момент се улових, че бродя из вкъщи на загасено осветление и се опитвам да си представя какво представлява свят, в който да погледнеш навън означава смърт. Попаднах на отзиви от читатели, които определяха края като предвидим и твърде слаб за иначе дръзкото повествование. Не съм съгласен – лично за мен краят беше помитащ, логично избухване на цялото нагнетено напрежение, което не ти дава мира от самото начало на книгата.

Като за дебют, доста силна заявка на Джош Малерман, която определено ще се хареса на постапокалиптичните любители (като мен). „Кутия за птици“ постига своята цел – да провокира разсъждения за това какво ще направиш ти, ако… се случи немислимото. Една смразяваща кръвта картина далеч отвъд зоната на комфорт, в която обичайно съществуваме.

Георги

Advertisements
Categories: трилър, хорър | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “„Кутия за птици“ – не поглеждай навън!

  1. Данчо

    Да споделя и аз мнението си. Става въпрос за ,,Кутия за птици“! Еййй много хвалби, много нещо! Прочетох я има няма на един дъх, чакайки нещо по- непредвидимо да се случи. Но това така и не стана. Първата ми забележка към книгата е , че е писана в сегашно време, с кратки изречения, които ме вбесяваха постоянно , пример : ,, Тя стана!“ ,, Малори отиде в тоалетната!“, ,,Той пи вода от кладенеца! “ ,, После я погледна ! “ – ( не са последователни ). Пак казвам изключително дразнещо ( поне за мен ) и докато се откъснеш от това, следва и втората ми забележка – кратки глави, ама кратки да видиш! Просто не ти позволяват да се пренесеш в действието, защото, докато се усетиш – тя свършила. Друго- За разлика от ТВ сериалите и множество книги , които съм изчел и са разделени на глави, в края на главата си е практика да се случи нещо, което да възбуди любопитството ти към следващата. Тук такова нещо ми се случи 2-3 пъти, от 43 глави! Пример : ,, Да, Малори наистина се надяваше децата й да са по-умни от онова, което ги чакаше“. Ако вас ви грабва , мен не! Инетересни глави в книгата : Общо 4 или 5. Друго: Много хубава фабула, прекрасна, но според мен можеше тооолкова много още да се напише, купища са нещата, които не са описани, т.е. не добре разиграни. Не искам да развалям ,, Удоволствието“ на хората, които още не са я прочели, затова само ще кажа, че изобщо не беше изпипана теорията за появата на….., ама изобщо! Дано съм бил полезен де smile emoticon! Лек ден!

    • Библиотеката

      Здравейте,
      действително, книгата разпали доста дискусии и много от читателите изразиха мнение, че можеше да е написана и по-добре. Може би големият апломб, с който беше анонсирано издаването й, създаде прекалено високи очаквания. Абстрахирайки се от това, ако погледнем на книгата като на книжен хорър / трилър (а ние гледаме подобни филми с цел забавление, не с цел да открием нещо гениално в тях) – то ще ни е доста по-лесно да я „освободим“ от свръх очаквания :)

      Поздрави, Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: