Дневният живот на нощните пеперуди


Корица, насочена към дамската аудитория (пеперуди, for God’s sake!); заглавие, създаващо очакване за булеварден роман, и фразата „какво да се прави, момичета“ в издателското резюме – не, няма никакъв начин да прочета тази книга! „Какво да се прави, Деница!“ Това си казах в момента, в който видях „Дневният живот на нощните пеперуди“ – дългоочаквания победител в анонимния конкурс „Нов български роман“ на изд. „Сиела“.

И книгата седя на бюрото ми заедно с куп други, търпеливо чакаща да променя решението си. В един момент започнах да виждам как хора, чието мнение уважавам, се изказват ласкаво за романа. Зароди се желанието да видя какво толкова е написала Деница Дилова, че да си позволи така дръзко да го „облече“ в женски одежди и без оглед на междуполовата равнопоставеност да насочи изцяло към дамите. Стиснах зъби, хванах книгата и…

… и след няколко часа вече затварях последните страници.

denitsa dilovaПървоначално започнах да си отбелязвам готините пасажи с малки листчета. После прецених, че ако продължавам в същия дух, книгата ще заприлича на онази популярна картинка, на която в „Песен за огън и лед“ на Дж. Р. Р. Мартин са отбелязани местата, където умира някой от героите.

Деница Дилова пише потресаващо добре! С усет за правилния подбор на всяка дума, с прецизно изстреляни куршуми, тя поднася на нищо неподозиращия читател история, изплетена с много майсторство и фантазия, и надупчена с куршумите на здравословна (само)ирония.

Една провинциална журналистка решава да смени попрището си, крайно отегчена от предвидимото и скучно битие на главен редактор. Видяла целия спектър от идиотщини, Нина пише:

„В България да имаш гражданска позиция, е по-важно от това да си здрав. Мало и голямо искаше да се изкаже по какви ли не идиотски въпроси. Гражданинът в днешно време е изгубил човешки облик, особено яхнал някоя кауза“.

С помощта на своя благодетел – Кръстника, журналистката доброволно приема кръста на най-обикновен работник в автомивка, а спиралата на самоунищожението я прави и продавачка на бельо в местен магазин. И на трите места тя улавя много точно нюансите на родната действителност и наднича като истински психолог в многообразието от образи и типажи, които ни заобикалят. Попаденията тук се редуват едно след друго и ако искам да си отбележа всеки готин цитат и всяка точна присъда, бих се затруднил много.

Един нелеп инцидент се явява сюжетен вододел, разделящ книгата на две части. Във втората нещата поемат в дебрите на абсурда – със своя най-добър приятел и гей, Нина започва да печата фалшиви дипломи и създава онлайн платформа, в която всеки може да смени работата си с друг, макар за известно време, заобикаляйки всички законови пречки за това. Спускайки се надолу в сивата икономика, Нина ще завърже странно онлайн познанство с български учител, преквалифициран в шофьор на тир в Америка, както и опасна близост с гаджето на най-добрия си приятел (това последното е шаблон, факт!). В крайна сметка се заформя история, която носи истинска наслада с пъстротата от образи, ситуации и посоки, в които се навързват елементите на този чудесен роман.

Въпреки първоначалния ми скептицизъм, не мога да не призная, че „Дневният живот на нощните пеперуди“ е роман, за който биха се сбили не един или двама издатели. Деница Дилова демонстрира страхотна форма, духовитост и обща култура, резултатът от които е една наистина страхотна история, преплитаща тънката ирония на действителността с абсурда на развинтената фантазия. Прави впечатление огромното желание на авторката да добави още и още остроумни прозрения, което създава усещане за малко претрупаност, но не чак толкова, че да развали вкуса. И като изключим един-два женски диалога, които демонстрират колко отчайващо нещо е разговор между две отегчени жени, книгата е силна до самия край!

Има и нещо друго. Един полъх на Разград… Така де, Розенград, както е наречено измисленото населено място в романа. Картини и герои, които изплуват от малкия град толкова автентично, колкото само отрасналият там може да ги пресъздаде. Определено имах нужда от подобно  свежо доказателство, че добра литература може да се прави не само на жълтите павета; че съвременната българска проза не е само възхвала на софийското гражданство и фетишите на столичния град.

Аплодисменти за Деница Дилова! С нетърпение очаквам следващия й проект и съм сигурен, че той няма да се забави. Тя просто умее да пише!

Георги

Advertisements
Categories: български, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: