„В полет към теб“ – меланхоличният Роалд Дал


Добре познато име на любим писател и страхотно свежа корица – две напълно достатъчни причини да посегнеш към книга, без дори да се замислиш. Понякога обаче тези импулсивни решения не водят до очакваното. Роалд Дал е безкрайно любим писател, чиито книги за деца обожавам, макар да съм ги чел във възраст, отдавна извадила ме от обичайната им читателска аудитория. Ето защо нямаше как да не излюбопитствам, когато видях, че „Сиела“ пускат на пазара негова книга с разкази за възрастни. При това авиаторски! А корицата, със стилизираните силуети на легендарния „Спитфайър“ и прекрасното цветово оформление, просто ме разтопи.

V polet kam teb„В полет към теб“ е един съвсем различен Роалд Дал, далеч от сладкодумния разказвач на „ГДВ“ и „Матилда“. Тук виждаме любимия детски писател като летец от Кралските военновъздушни сили, чиито преживявания по време на Втората световна война намират художествено отражение в единадесет разказа, показващи един интересен поглед към човека, поставен пред изпитание.

В авиаторските разкази на Дал преобладава меланхоличното усещане за обреченост, което води след себе си ежедневното изправяне очи в очи със смъртта. „Господи, колко съм уплашен“ – Това е първото изречение от първия разказ и до голяма степен то говори много за мрачните оттенъци на сборника. Този страх…

„Отначало то те обзема полека, надига се бавно, прокрадва се иззад теб, без да издава звук, за да не се обърнеш и да го видиш. Ако го усетиш, може и да успееш да го спреш, но няма никаква предупреждение. То приближава все повече и повече, като котка, дебнеща врабче, но когато се окаже точно зад теб, не скача, както би сторила котката, а само се навежда и прошепва в ухото ти. Докосва те леко по рамото и ти шепти, че имаш милион неща за правене и милион неща за касване, че ако не внимаваш, ще дойде и твоят час, почти със сигурност ще дойде, рано или късно…“.

Някои от разказите прекрачват границата на действителното и навлизат в полето на фантазията, рисувайки доста чудати сюжети. Други показват един задъхан, почти по момчешки наивен поглед към войната, в която смъртта е някъде другаде, в някой друг ден, но не и днес, само не и днес. Днес е време за момичета, време за забавления, за приключения, за чисто човешки радости. Но тя все пак е близо – тази неумолима смърт, която взима своя кървав дан, независимо от логика, от справедливост, от заслуги. Или пък, ако случайно пропусне да те отнесе в ледените си пръсти, ще вземе частичка от теб – разума ти, душата ти. Именно душевните травми са тема на разказа „Войникът“, който открехва вратата към онази, другата война, далеч от фронта. Там душевно съсипаните войници все още се борят със своите демони.

Сборникът завършва с изключителен полет на фантазията – разказът „Големият автоматичен съчинител“ – блестяща алегория за конвейрните писатели, едно изречение от която стои като своеобразно послание към пишещите: „Дай ни сили, о, господи, да оставим нашите деца да гладуват!“.

Освен авиаторските разкази, поради странно издателско решение в книгата са включени две басни и откриващия разказ „Прасе“. Лично за мен – необяснимо стечение на обстоятелствата, оставящо неприятен вкус с крайно различния стил на споменатите допълнения. И докато басните се отличават с доста остроумие и свежест, то „Прасе“ лично на мен ми подейства объркващо, поставен в началото на книгата и с твърде абстрактен край.

И все пак – един интересен поглед над големия Роалд Дал в роля, в която обичайно не сме свикнали да го виждаме.

Георги

Advertisements
Categories: Военни, Разкази | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: