Унищожи този дневник


WreckТази публикация чака страшно дълго време, за да бъде написана, но тъй като не става въпрос за книга, която да прочетеш и да представиш, дадох си време, много време, което пак не ми стигна. Затова ще ви разкажа за „Унищожи този дневник“, преди да съм завършила попълването му. За тези, които не са чували името Кери Смит и не знаят какво стои зад нейните книги, нека обясня: тя не пише, а създава. Книгата не е художествена литература, нито литература въобще. Когато вземете изданието, имате в ръцете си нещо като лексикон или наръчник със задачи, но от забавен тип. Разбира се – тези особености правят „Унищожи този дневник“ подходящ предимно за млада аудитория от ученици, но в името на блога и на това да ви представяме всякакви интересни неща, се захванах и аз с нея, макар тийн годините вече да са ми далечен спомен. А може би не само заради това. ;)

Когато получих изданието, с него вървеше и съвет да разгледам в YouTube клипчета на хора, които са попълвали дневника. Тъй като книгата е предимно от бели и черни страници с различни предизвикателства, повечето от които наистина водят до унищожаване (ако не на цялата книга, то поне на съответната страница), има доста видеа, които показват именно това: млади хора, предимно момчета, ритат, бутат, заливат, късат и мажат по страниците на книжлето, но не защото ги е обсебила някаква мания за разрушаване, а защото така е посочено в указанията! И наистина – „сдъвчи тази страница„, „полей страницата с кафе„, „мини с разтвора през мръсна повърхност„, „залепи умрели буболечки“ и „направи мацаница с подръчни материали“ са част от странните условия, които трябва да изпълните, за да завършите успешно приключението. Докато повечето хора приемат заръките буквално, има и една голяма, даже по-голяма част от читателите, която е разбрала посланието на Смит в началото: „Указанията подлежат на тълкуване“ и превръщат разрухата в изкуство. Изгледах един куп видеоклипове на момичета с шарен маникюр, които разлистват страница след страница на попълнените си от начало до край дневници, и бях изненадана от това колко творчески може да се подходи към задачи, които изискват от теб да развалиш цялостния вид на нещо. „Надупчи тази страница с молив“ се е превърнала в синьо небе с ярки жълти звезди. „Остави отпечатъци от пръстите си“ пък е красива рисунка на дете с балони, които се носят във въздуха. Замислям се, че „унищожи“ не е най-точният превод за английската дума „wreck“. Поне не в контекста на тази книга. В този случай „Wreck this journal“ разшифровам като „промени му фасона“, а не като „заличи го от лицето на земята“. И наистина – един куп ентусиасти са превърнали малките книжки в дебели и шарени книги със спомени – толкова красиви и лични, че никой не би помислил да ги изхвърли!

Ето едно такова видео:

Какво обаче направих аз със своя дневник? Ако ми беше попаднал преди 12-13 години, най-вероятно щеше да прилича точно на екземплярите, покрити изцяло в картинки, лепенки и крилати мисли. Тези дни обаче са отминали и ми беше трудно да си ги припомня. Изненадах се колко отпускащо може да бъде воденето на един дневник, който наистина те кара да излезеш извън зоната на комфорта и да правиш откровени глупости. Като например да пуснеш една страница от него заедно с прането. Което и направих. На бърза програма и въпреки малкото време, което прекара с две тениски, накрая единственият спомен за нея бяха малки книжни власинки по плата. Пих вода от фуния, която направих от една страница. Рисувах с лепило, което си купих специално от една книжарница, защото не знаех, че имало и лепила, с които се рисува, но се оказа, че не само ги има, ами са в различни цветове и на всичкото отгоре – с брокатени частици. Лепих статии, които харесвам, както и късметчета от кафе, дори рисувах. Всичко това обаче се проточи с месеци, защото е трудно да бъдеш отново дете, което действа импулсивно и си губи времето с хартийки и моливи. Въпреки това обаче, мисля да довърша дневник и то всяка една от задачите, дори тази, която изисква да го разведа в парка като домашен любимец. Но все пак може би ще е добре да се случи по тъмно и в компания с близки приятели, за да остане само споменът за нещо безумно, но пък адски смешно, а и за да не създавам впечатление у случайните минувачи, че съм по-луда, отколкото всъщност съм.

Твърдя смело, че „Унищожи този дневник“ може да се попълва и от по-възрастни хора, които обаче не се притесняват за няколко минути в седмицата да правят детски щуротии и дори да им доставят удоволствие. Даже смятам, че дневникът може да се използва и като вид терапия срещу стрес, стига да умеете да се абстрахирате и да не обръщате внимание на по-консервативните хора, които в най-добрия случай ще приемат странностите ви с усмивка или повдигане на рамене. Също така да приемете, че няма прекалено откачена или прекалено трудна задача – вашият подход и тълкуване са ключови за това как ще приемете предизвикателствата. За всеки случай най-добре да се захванете с книгата-дневник, ако не сте минали 20-годишна възраст и най-вече, ако имате изключително силен творчески заряд, защото тогава стават чудеса!

Девора

Advertisements
Categories: Хумор, тийн | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: