„Падението“ – ужасен превод, плитък сюжет, зарежете…


Отдавна не бях се ядосвал толкова много на книга. А нищо не подсказваше, че ще се случи така. Всичко започна миналото лято, когато тръгна сериалът „The Strain“. Вампирската сага се очертаваше коренно различна от лигавите модни филмчета за бледи вампири-прелъстители, които заливаха малкия екран в последните години. Интересът към сериала ме накара да потърся и първата книга от трилогията, която предстоеше да бъде екранизирана в поне няколко сезона. „Заразата“, за която ви разказах и в блога, определено бива. Интересна идея, малко мудно действие, но все пак прилично напрегнат сюжет, обещаващ сериозно развитие.

PadenietoСлед дълго търсене, провокирано по-скоро от старта на втория сезон на сериала, успях да се сдобия и с „Падението“  – книга втора от трилогията „Напаст“ на Гийермо дел Торо и Чък Хоган, издадена у нас от Студио Арт Лайн. Реших, че ще прочета първо книгата, преди да изгледам епизодите и с голямо настървение зачетох.

Не бях минал и 50 страници и вече ми се искаше да си прережа вените. Признавам, стилът на авторите е доста семпъл, което до голяма степен допринася за разочарованието. Но това, което ме вбеси, бяха кошмарният превод и абсолютната липса на редакторска намеса. „Преводач“ с познания по английски език като от основното училище се е вихрил от началото до края – не знам дали това е първият му „труд“, но се надявам да е последният. Преводът е толкова зле, че имаше цели изречения, на които ми убегна смисълът, макар да ги препрочитах. Фрапиращото е, че всичко това върви с груби правописни и пунктуационни грешки, което прави четенето наистина мъка. На последната страница на книгата фигурира име на редактор (коректор няма), но така и не установих какъв е неговият принос. Сякаш приятелчета от гимназията са се хванали и са „превели“ и „издали“ книга като училищен проект – липсата на какъвто и да било професионализъм направо шокира.

След 100-ина страници вече ми се искаше да не бях започвал. По отношение на сюжета също няма какво положително да се каже. Действието се развива адски бавно, постоянно накъсвано от различните перспективи на героите, връщане в миналото, безсмислени „извадки“ от дневници. Добрата идея, с която започна „Заразата“, е разбита на пух и прах във втората част, правейки нелепо продължаването към трета. Всичко, написано в тези около 370 страници, би могло да се сбие в 20. Останалото е безсмислено разтягане на локуми, което в един момент просто изнервя.

Ще дам шанс на втори сезон от сериала, макар и там нещата да не изглеждат цветущи. Но книгата… определено не бих препоръчал на никого. Ако сте все пак големи фенове на вампирските истории, намерете си я на английски език и не се занимавайте с българския й „превод“. А що се отнася до Студио Арт Лайн – надявам се от 2011 г. досега да са променили към добро аматьорското излъчване. Имах приятни наблюдения над заглавията им, но след този катаклизъм не знам дали отново бих посегнал към тяхна книга.

Георги

Advertisements
Categories: трилър, хорър | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: