Празната къща


PilherСпомням си приятното усещане от първата книга на Розамунде Пилхер, която прочетох. Макар и предвидима, тя ме спечели със спокойния сюжет, с топлината и уюта, с които изобилстваха страниците. Тогава беше зима а аз четях „Зимно слънцестоене„. Това лято дойде ред и на „Празната къща“. Общото между двете книги е обединяващият център на сюжета – къщата, домът. Както в предишната книга, така и тук, е застъпен проблемът с отговорното майчино поведение. Друга обща характеристика е отсъствието на „лоши“ герои – всеки сам бори собствените си демони, които обаче са сведени до минимум, когато говорим за героите на Пилхер.

Общото обаче свършва тук и за съжаление „Празната къща“ отстъпва по всичко пред другата литературна творба на авторката. Не само страниците са прекалено малко, но и сюжетът се развива толкова скоростно, че цялата книга ми прилича по-скоро на чернова за роман, отколкото на каквото и да било друго. Една бясна надпревара се вихри по страниците на „Празната къща„, като за 160 страници трябва да се запознаем с историята на главната героиня Вирджиния, която всъщност има много какво да разкаже за себе си. Преживяла любовна драма като дете, тя се жени за обещаващ млад мъж, който не я обича. Следват години на нещастен брачен живот и две деца. Всичко това е вметнато между другото, макар да заслужава по-обстойно обяснение. Загадка остават толкова много неща, за които авторката можеше да ни разкаже, така че наистина да потънем в историята, но това разочарование не е нищо, в сравнение с разказа за голямата любов на Вирджиния. „Това ли беше?“ казах си аз, след като разбрах какво се е случило в миналото между главната героиня и нейния идеализиран обожател. Хубавото е, че в настоящето те успяват да изградят все пак някакви по-реалистични и любопитни за разглеждане отношения.

Розамунде наистина оставя къщата празна, героите – незавършени, историята – повърхностно разказана. Бих ви насърчила да прочетете тази книга, когато имате нужда от малко почивка или ви се иска да изгледате някой филм, но знаете какъв – ето точно тук може да се възползвате от бързината, с която Пилхер е написала своята книга, защото ще я „глътнете“ за отрицателно време – колкото бихте отделили и на една романтична комедия. В крайна сметка всички имаме нужда да разтоварваме от време на време с неща, които да са по-лежерни и неангажиращи, затова няма да ви откажа съвсем от „Празната къща“. Още повече, че ако сте на 18 и сте нещастно влюбени, оптимизмът и щастливият край със сигурност ще допринесат за по-доброто ви настроение! ;)

Девора

Advertisements
Categories: Любовни, Чиклит, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: