Сараевско Марлборо: тъга по забравените детайли


Да говориш за своя град без много емоции, но с ясно доловима тъга; да разбираш цялата му сложност и да не можеш да направиш нищо по въпроса; да преглъщаш горчивината от съдбата му; да прокарваш пръсти по надупчените от куршуми стени на своя град – това е Миленко Йергович в сборника с кратки разкази „Сараевско Марлборо“.

Saraevsko MarlboroКолко книги са се изписали, колко филми са се заснели, колко сълзи са се изплакали по трагедията на Сараево в убийствената балканска война от 90-те години на ХХ век! Миленко Йергович няма да ви разказва за фронтовите линии, за виновниците и жертвите, за причините и за последиците.  Той ще ви прошепне за стария си фолксваген, оцелял като по чудо в бомбардировките, ще ви сподели за съдбата на един кактус по време на обсадата, ще посипе малко прах от изпелелената сараевска библиотека и ще се опита да познае по силата на пламъка дали гори домът на някой бедняк или облицованата с ламперия стая на някой богаташ.

Йергович започва книгата си по време на войната с ясната идея, че това „за нищо на света не биваше да е книга за войната и страданията“, а по-скоро за „нормалния живот при ненормални обстоятелства“. И тук-там, докато описва лаконично историята на един или друг от жителите на Сараево, случаен снаряд ще откъсне краката на някого, или снайперистки куршум ще простреля другиго. Ще се прокрадне думата „четници“, изречена обаче без злоба, ще изгори някоя сграда или бомба ще срине друга.

С любов, симпатия и дълбока тъга Миленко Йергович запечатва в спомените си лица и характери от обсадения град. Ще ги видите да вършат своите си дела измежду страниците така, както векове наред по тези диви балкански земи са ги вършили други – „особняците“ на Иво Андрич например.

„…в този град освен убитите и разкъсаните, освен разрушените сгради и пометеното детство нищо не ми принадлежи. Като изключим може би само една торба жива плът, която се храни с тъга по забравени подробности, докато пред големите и важни неща в живота се тресе като мотор, миг преди да угасне“.

Хубави, откровени, много чисти разкази за войната, които оставят своя отпечатък.

Георги

 

Advertisements
Categories: Балкански, Разкази | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: