Бабата, която праща поздрави и спасява животи


Спомняте ли си за истерията по „Човек на име Уве“? Спомняте си, разбира се, защото съвсем не беше отдавна. А спомняте ли си защо беше истерия? Не, не защото всички говореха за книгата, споделяха свои снимки с нея и питаха за мнение. Не и защото всички блогъри се надпреварваха да пишат ревюта за нея. Всички тези неща са по-скоро следствие от причината. А тя е, че „Човек на име Уве“ е адски добра книга. И авторът й Фредрик Бакман е наистина невероятен разказвач!

Baba prashta pozdraviОгромният успех, който пожъна дебютният му роман и в България, със сигурност е надминал очакванията на всички, затова от „Сиела“ не закъсняха да издадат на български език и новата книга на Бакман. Озаглавена интригуващо „Баба праща поздрави и се извинява“, книгата имаше нелеката задача да се пребори за място в сърцата на читателите по начина, по който го направи изключителният Уве.

Тъкмо съм дочел финалните страници. Преди последната глава имах нужда да направя пауза, защото това, което очаквах през цялото време, наистина започна да ме залива – гърлото ме стегна и усещах как книгата започва да ме размеква твърде много. Няколко минути по-късно вече затварях последната страница, след като изгълтах 2/3 от книгата за един следобед.

Нещата не потръгнаха така обаче в началото… В началото Бакман ни среща със седемгодишната Елса и нейната баба. Двете са много особена комбина. Баба е страшно луда, но луда по един изключителен начин – може би всяко дете би си мечтало да има толкова луда баба. Тя пуши, заяжда се с всички, нервира съседите си, излиза от банята с отворен халат, понякога дори стреля по хората с пушка за пейнтбол. За съжаление, още преди да научите кой знае колко повече за нея, баба умира някъде около 50-та страница за голямо разочарование на читателя. Хей, преди да ме нападнете за спойлъра, ще ви кажа, че тепърва предстои да научите много, много неща за баба и това прави книгата толкова интригуваща.

Едно от нещата, които правят взаимоотношенията между баба и Елса толкова специални, е приказният свят, за който баба разказва на внучката си постоянно. Страната-На-Почти-Будните е въображаема вселена, населена с всевъзможни приказни герои. Е, не съвсем въображаема, както Елса ще научи едва след смъртта на своята баба, когато ще трябва да изпълни специална мисия и да раздаде писма от името на баба си до обитателите на жилищния блок. Това се превръща в особено приключение, а Елса постепенно разбира, че героите в Страната-На-Почти-Будните са нейните съседи. И както във всяко приключение, както във всяка приказна история, тук също има смели рицари, златни ангели, но и чудовища, сенки, прокрадващи се в мрака. Едно голямо куче ще се превърне във верен приятел на малката Елса, а едно мнимо „чудовище“ се се окаже истински рицар.

Първата част на книгата се оказа твърде приказна за моя вкус, въпреки наистина добрите лафове на бабата. Бакман често прелива повествованието в приказка от измисленото кралство и в един момент малко се загубих сред всички тези герои. Лека-полека обаче действителността все повече започва да взима превес, а там намираме истинския Бакман – неговите герои са хора като всеки от нас; хора с проблеми, с болезнено минало; хора, водещи битки с мрака в душите си и опитващи се да намерят себе си. Дете със синдром; шофьор на такси с несподелена голяма любов; психоложка с тежка история и още по-тежко пиянство; жена-педант, лъгана от мъжа си… Семейството на Елса също е твърде, твърде сложно и сякаш в това е силата на този писател – да показва своите герои в цялата им пъстрота от несъвършенства и да изважда най-доброто от тях, отприщвайки неподозирани процеси. Катализатор на всички тези процеси, разбира се, е малката Елса. Едно твърде различно хлапе. Но, както казва баба й, именно различните имат суперсилата да променят света.

„Баба праща поздрави и се извинява“ ще ви трогне със своята човечност и със силните си послания. Ще ви накара да се замислите с любов за собствените си близки, за собствената си баба, да откриете суперсила в тях и да се усмихнете вътрешно. Това е книга за семейството. За мен лично „Човек на име Уве“ е по-силна и по-въздействаща, но тук пък степента на усложненост придава особено усещане. Във всеки случай добротата, човешките взаимоотношения и скритите способности, които Бакман изважда във фокуса на своите послания, ще оставят своите следи у всеки читател. Защото има книги, които просто са предназначени да откриват доброто у хората и да го умножават. Като книгите на Бакман. Като „Да убиеш присмехулник“. Като поредицата за Хари Потър, цитирана тук почти на всяка страница… Това е и най-ценното в литературата въобще.

А, да – и не забравяйте – ако имате усещането, че сте различни, не се променяйте. Само различните са способни да променят света.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Приключенски, Скандинавска, Хумор | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: