Всеки човек е остров, всеки е страж в своята съвест


Ето го и него… Дългоочакваният „наследник“ на прекрасния, забележителния роман „Да убиеш присмехулник“, с който Харпър Ли сгрява душите на милиони читатели по цял свят и… замлъква завинаги. „И страж да бди на пост“ излезе през юли 2015 г. в Америка и няколко месеца по-късно българското му издание вече беше факт, благодарение на „Бард“. Всъщност „наследник“ не е най-правилното определение за тази книга и тук очевидно няма да минем без важно уточнение. Мнозина останаха с впечатлението, че „И страж бди на пост“ е втората книга на Харпър Ли или своеобразно продължение на „Да убиеш присмехулник“. Действителността обаче е друга, както научаваме от чудесния предговор към българското издание, дело на Любомир Николов.

I straj da bdi na postОще през 1957 г. младата Харпър Ли предлага на изд. „Липинкот“ дебютния си роман, появил се в резултат на нестандартен подарък за Коледа – близките й подаряват плик с едногодишна заплата и пожелание да посвети следващата година в писане. В издателството Ли попада на доста сурова редакторка и минават цели две години, преди на бял свят да се появи познатият ни днес шедьовър „Да убиеш присмехулник“. От първоначалната чернова са останали отделни фрагменти, романът е изцяло пренаписан и действително забележителен. Именно онази първоначална версия (или някоя от по-ранните такива) престоява забравена няколко десетилетия, чак до тази година, когато е издадена под името „И страж да бди на пост“.

Ето ни отново в Мейкомб, Алабама. Джин-Луиза вече е на двайсет и шест, живее сама в Ню Йорк и пристига отново в родния си град, за да се види с баща си. Ето го и Атикус, онзи толкова магнетичен образ, изпълнен с мъдрост и доброта. Той е остарял, прехвърлил е 70-те и ръцете му отказват да го слушат, подвластни на артрита. Остаряла е и прислужницата в дома Финч – негърката Калпурния. Някои герои, познати от носителя на „Пулицър“, по една или друга причина вече ги няма. Действително, „И страж да бди на пост“ създава впечатление, като че да е естественото продължение на своя именит събрат. Но ако „Да убиеш присмехулник“ е възхвала на доброто, изографисване на храм и своеобразен химн на по детски наивните ценности, то тук виждаме събарянето на храма и повалянето на иконите в прахта.

Не, не си мислете, че порасналата Джин-Луиза се е променила. Тя наистина е отишла в големия град, но е запазила всичко онова, което толкова харесвахме в нея. Променил се е Мейкомб. Променил се е в нейните очи. Хората са се променили и изведнъж изникват пред очите й такива, каквито не си е представяла да ги види. Калпурния се е затворила в себе си. Леля й Александра говори… странни неща. Но най-лошото е, че Атикус, Атикус се е променил! На пръв поглед е същият, но в дребни уж случки, в случайно уловени разговори, Джин-Луиза долавя тревожни нотки в отношението на близките й към негрите. Харпър Ли ни връща към 50-те години на ХХ век в Юга, където расовите проблеми бълбукат току под повърхността на привидното спокойствие.

Толерантна и свикнала да гледа на околните преди всичко като на хора, независимо от цвета на кожата им, Джин-Луиза изведнъж осъзнава, че е настъпила промяна в малкия южняшки град. Настъпило е все по-явно противопоставяне между бели и черни, а в думите и действията на най-близките си хора тя вижда предателство срещу всичко, в което някога е вярвала.

Конфликтът, който малко по малко се заражда, ескалира в самия край на книгата и води до сблъсък между два различни свята. В единия полюс е Джин-Луиза, откъснала се от родното си място и попаднала в космополитния Ню Йорк. Разочарованието в нея е пълно: „Имам нужда от страж, да ме води и на всеки кръгъл час да възвестява каквото види. Имам нужда от страж, за да ми казва: така говори човекът, но всъщност мисли ето това, да тегли черта по средата и да каже: тук е едната справедливост, там е другата, и да ми обясни разликата“.

В другия край са стожерите на стария й свят, баща й и чичо й; хората, на които дължи изграждането си като личност. „Всеки човек е остров, Джин-Луиза, всеки е страж в своята съвест. Няма такова нещо като колективно съзнание“, са думите на чичо Джак. И продължава: „Винаги е лесно да погледнем назад и да видим какви сме били вчера, преди десет години. Трудно е да видим какви сме сега. Ако овладееш този трик, няма от какво да се боиш“.

Майсторското перо на Харпър Ли реди по невероятен начин аргументите и на двете страни така, че трудно може да отхвърлите като неправилна която и да е позиция. И това е ценното в книгата – ще се научите да възприемате различията, ще откриете, че може да има безброй причини за едно или други поведение и то не на всяка цена е погрешно, колкото и да ви се струва така. Ще разберете за пореден път, че няма само черно и само бяло, а че разковничето се крие в нюансите. И ще разгледате една твърде чувствителна тема – расовият конфликт в Щатите в средата на ХХ век, от много любопитен ъгъл.

И не само… Ще попиете есенцията от мъдростта на едно талантливо перо, част от която есенция е следното твърдение: „Мръсната дума предразсъдък и чистата дума вяра имат нещо общо : и двете започват там, където свършва разумът“.

„И страж да бди на пост“ започва там, където завършва „Да убиеш присмехулник“, но нейната роля е да извърви обратният път. И го прави по необикновен начин, запазвайки онова магическо усещане от четенето на Харпър Ли – да се чувстваш озарен отвътре. Невероятно усещане, породено от истинско майсторство.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Класика, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Всеки човек е остров, всеки е страж в своята съвест

  1. Зорница

    Благодаря ти, Георги, за резюмето, уважението към книгата и метафората „озаряване отвътре“. Така я прочетох и почувствах. Вече втора седмица попадам на чуждестранни и български статии за расистът Атикус и т.н. За мен двете книги на Ли са учебник по човечност, естествена мъдрост и съзряване, та дори и възпитание на деца :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: