„Лунатици“ или как Европа прекрачи прага на Първата световна война


Вече 100 години от началото на Първата световна война човечеството все още си блъска главата в опит да си обясни защо в крайна сметка се стига до тази ужасяваща трагедия, до безумното клане, в което бе унищожено цяло едно поколение. Убийството на Франц Фердинанд и съпругата му Софи в Сараево се възприема като тънката струна, която отприщва лавината от взаимни заплахи, обвинения и размахване на оръжия. Но как се случва така, че една балканска драма, възникнала между Сърбия и Австро-Унгария, повлича след себе си целия цивилизован свят и за по-малко от месец Старият континент е въвлечен в невиждана по мащабите си до момента касапница? Защо Германия обявява война на Русия, какво общо има Франция, защо изолираната на острова си Великобритания се намесва в един конфликт, с който нищо не я свързва?

В последно време изчетох доста книги за Първата световна война и повечето от тях, разбира се, поставят фокус върху военните действия и човешката трагедия. Но твърде много бели петна стоят върху първопричините за това кръвопролитие. Ето защо, когато изд. „ЕРА“ пуснаха на българския пазар мащабната творба на Кристофър Кларк „Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война“, посегнах към изданието с голям ентусиазъм.

Lunatici„Лунатици“ е може би единствен по рода си опит да се осветлят именно тези сенчести моменти, предхождащи бурята в Европа през горещото лято на 1914 г. Монументален, задълбочен и изпълнен с хиляди детайли документален труд, който търси отговорите на въпросите по-горе. Тези отговори често изискват лентата да бъде превъртяна години назад; да се потърсят взаимовръзки между личности  и събития, вече забравени от поколенията; да се проследят многопластовите промени във взаимоотношенията между Великите сили; да се осветли ролята на малките държави в този опасен покер. Кларк започва да търси отговорите с детайлна картина на Сърбия и сложната плетеница от противоборства, интереси и интриги на нейните държавници. Стилът му е много любопитен – улавя вниманието с невероятно детайлно пресъздаване на дадена сцена, почти като в трилър, или като в „Хладнокръвно“ на Труман Капоти… за да завърти по-късно пред очите на читателя лавина от имена, личности, сложни взаимоотношения между тях и препратки към миналото. Та именно в Сърбия, разглеждайки зловещата поредица от заговори, убийства между династиите на Обреновичи и Караджорджевичи, тайни националистически мрежи, ламтежи за териториално разсъждение, Кларк поставя акцента в търсенето на причините за катстрофата. Той проследява първите следосвобожденски години на Сърбия, отношенията й с Австро-Унгария и последвалите Балкански войни. Тук изниква и съществената роля на Русия, която, видяла своенравния характер на София, постепенно отваря обятията си за Белград – ключов момент от бъдещото накланяне на везните. Заложила панславистката си карта на Сърбия, империята на цар Николай не се колебае да я размахва под носа на Австро-Унгария в сърцето на Европа. Естествено, разгледано е много подробно и състоянието на Хабсбургската империя, тази сложна дуалистична монархия, която по онова време е гарант за стабилността на Изтока, но някои от Великите сили бързат да я заклеймят като „втория болен човек“ на Европа.

Удивителна е последователността от събития, която авторът проследява в опита си да изясни цялата сложност на ситуацията. Според него Първата световна война е Третата балканска война, а до балканските войни се стига пък след нападението на Либия от страна на Италия – първият знак, че е време за преразпределение на османското наследство на полуострова. От втората балканска война Сърбия излиза като големият победител, но нейната увереност започва да дразни Хабсбургите във Виена.

Убийството в Сараево, извършено от Гаврило Принцип, е разгледано с толкова много подробности, че смайва с къртовския труд, който стои зад подобна картина. От този момент часовникът отброява дните до мащабния конфликт, а страниците се изпълват с дипломатически мисии, поверителни разговори, телеграми, спешни пътувания по суша и море в търсене на общи позиции… Разсъждавайки изцяло върху богата документална база, Кристофър Кларк показва някои противоречиви моменти от историята, които в следвоенните години старателно са прикривани от извършителите си. От думите му става ясно, че поне на няколко пъти войната е можела да бъде предотвратена. Сърбия почти свежда глава пред високопарния ултиматум на Австро-Унгария, но е поощрена от Русия да го отхвърли, защото й е обещана братска помощ в случай на война. Самата Русия първа обявява обща мобилизация, което е еднозначен жест на враждебност, изтълкуван ясно от Германия, която до последно не вярва във военния изход на кризата. Германската заплаха е надвиснала над Франция, но за осъществяване на атаката прусаците трябва да минат през Белгия. Това е и капката, която тласка Великобритания в огъня на предстоящата касапница. Разбира се, този бегъл опит да обобщя някои основни моменти от юли 1914 г. е нищо пред сложния пъзел на взаимоотношения между лидерите на европейските държави, които Кларк щедро представя в книгата си.

Почти до последно не успях да проумея защо все пак Великобритания се намесва, след като нищо не предвещава подобно развитие на нещата буквално две седмици преди войната. И многозначителният отговор дойде под формата на цитат от протокол на Айра Кроу към телеграма от британския посланик Бюканън в Санкт Петербург:

„Ако войната започне и Англия остане настрана, трябва да се случи едно от двете неща. (а) Или Германия и Австрия ще спечелят, смазвайки Франция и унищожавайки Русия. Каква ще бъде позицията на самотна Англия? (б) Или ще спечелят Франция и Русия. Тогава какво ще бъде отношението им към Англия? Ами това към Индия и Средиземно море?“.

Да, ето толкова стратегически е. И не, на никого не му минава и през ум нищо за милионите жертви, които предстоят да дадат народите на Европа в този Армагедон, който ще се развие между 1914 – 1918 година. Пушките са заредени много преди това, вражеските лагери са обособени и е въпрос на време бурето с барут да се възпламени. Кларк показва и как точно се случва това – в цялата му невероятна сложност.

Макар пълна с увлекателни моменти, не си мислете, че имате пред себе си леко четиво. Книгата е внушителна не само като брой използвани източници (над 70 страници библиография!), но и като съвкупност от толкова много фактология, личности и събития, събрани на едно място в сложна зависимост. Чете се бавно (в моя случай а-а-а-дски бавно!), на глътки и определено води след себе си размисли, много от които твърде мрачни. Но е истински триумф на фактите над митологията и отрезвяващо четиво за всички, свикнали да мислят от позицията на собствения тесногръд патриотизъм или разбирания за света. „Лунатици“ за съжаление е и страховито предсказание, че не сме застраховани от ситуация, в която този кошмар се повтаря – независимо в какъв мащаб.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Военни, Исторически, Политическа | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: