„Кротките“ зад ъгъла, гратисчиите на историята


Мъгла беше затиснала цяла Европа в деня, в който посегнах към тази книга. Ден, разтегнат между висене по гейтовете на три летища, докато мъглата навън обгръщаше самолетите и омекотяваше светлините наоколо. Мрачна и мъглива е и темата на тази книга – седмиците непосредствено след Девети септември 1944 г. Така и започва тя…

„В гъстата февруарска мъгла, наситена с миризмата на въглища, млад мъж стоеше на моста до Ючбунарската баня…“

KrotkiteРядко можеш да попаднеш на книга, разглеждаща онези събития по начин, лишен от политическа оценка, пристрастност, въобще от твърде много емоции. Ангел Игов го прави в „Кротките“. Роман, написан от много любопитна перспектива – през погледа на безименните квартални софийски аутсайдери, „хората зад ъгъла, гратисчиите на историята, снишените и незабележимите, надарени с безброй очи“. Проза, която се поглъща жадно; с изказ, който те хваща на мига и не те пуска, увлича те не само с оригиналния прочит на едно смутно време, но и с красотата на стила.

Безименните разказват за промените, дошли през онзи „див и горещ септември“, когато „в крайградските градини плодовете се пръскаха с взрив и натрупаният сок пронизваше на струя маранята“. Разказват за Емил Стрезов – младок, завъртян набързо от революционните идеи и озовал се внезапно сред силните на деня със своята червена лента и пистолет на кръста.

Безименните наблюдават. Как опиянението от властта пуска своите метастази у хората; какви страсти изкарва на повърхността у тях; как жаждата за отмъщение, за наказание се превръща в настървение, в неочаквано озлобление. Как манията за преследване може да се усъвършенства в делови, бюрократичен процес, като добре смазана машина.

Интересни са героите на Ангел Игов. Интересните типажи на новите силни на деня. Случайно попадналите от страната на онези, които удрят по масата. Вчерашните преследвани днес са преследвачи. И тези метаморфози са прелюбопитни.

„Кротките“ се чете на един дъх и оставя впечатление за талантливо перо и дяволско въздействие върху читателя. Защото не изобличава, не обвинява, не сочи с пръст. Но и не оставя безразличен.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Исторически, Политическа, български, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: