„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция


От време на време „надавам ухо“ към съвременната българска проза от млади автори с идеята да се оставя да бъда впечатлен. И понякога се случва, а писатели като Александър Шпатов, Васил Георгиев, Иванка Могилска оставят дори ярки впечатления у мен и надежда, че талантливите пера не са изчезващ вид.

Krai do kraiЗатова и посегнах с любопитство към сборника с повести „Край до край“ на Стефан Стефанов – млад автор на моята възраст, който издава дебютната си книга „Горе&Долу“ през 2013 г. „Край до край“ съдържа пет повести, а общото между тях (с изключение на първата) е създаването на истории в сюжет от художествени измислици, изградени от доста хумор и ирония. Това обаче не става ясно в самото начало. „Адиос“ е откриващата повест в сборника, която ме впечатли с изключително близките до моите схващания за безрадостната и отчайваща действителност и липсата на перспективност . Стана ми любопитно да вникна в живота на героите – мои връстници, с диаметрално противоположен „лайфстайл“ от моя, но стигнали до изводи, които правят оставането им в България безпредметно. „Адиос“ е история, лъхаща силно на алкохол и опиати и изпълнена с огорчение, обвинение и безсилие спрямо сбърканата схема на родната действителност. История за няколко младежи, „изпържени“ от сблъсъка между очаквания и реалност, между това, което искат, и онова, което трябва да правят. Плановете им за бягство оттук – разфокусирани и недомислени – показват по много изразителен начин гледната точка на една сериозна част от нашето поколение. Плашещо, но доста правдиво…

С края на тази повест реализмът отстъпва място на художествената измислица. „Смърдящата река“ е дръзка хипотеза, според която България е изпратила военна мисия в Тонго. Отегчени войници живеят странен живот край бреговете на река Батуну, развличайки се с търсене на злато и разнообразявайки дните си с пушене на хашиш. Тук историята силно напомня на обстановката в „Апокалипсис сега“ – същата лудост сред джунглата, същият декадентски дух. Липсваше ми обаче нещо грабващо, настрана от любопитната фикция.

„Президентската шайка“ пък е брутална гротеска на риалити форматите – тук художествената измислица е във вихъра си, докато пред очите на читателите изниква най-новият риалити хит в Америка. Президентът срещу бедните – една битка с истински куршуми и бомби, в която президентът с испански произход повежда кръстоносен поход срещу бедността. Всичко се излъчва на живо, а смъртта от екрана става най-касовото зрелище не само в Америка, но и в целия свят.

„Депортация“ е кратка импресия, съставена от различни епизоди, уловили мигове от насилственото изселване на различни народи в различни времеви периоди. Експеримент, който не успя да ме впечатли с нещо особено.

За сметка на това „Сеячи на бури“ е зрелищна сатира, заиграваща се с ХААРП конспирациите. В отдалечена планинска база функционира българският филиал на ХААРП, където разнокалибрен екип от „експерти“ програмира бури, урагани и други природни бедствия срещу заплащане. Е, да, но нещата се объркват и „сеячите на бури“ трябва да се справят с предизвикателството да спрат собствените си творения. Разноликите типажи в тази шеговита повест забавляват с актуалността си, излезли сякаш напълно от истинския живот.

Като цяло „Край до край“ е пъстра смесица от различни като стил текстове, в които един млад автор упражнява различни техники и формира стила си. У Стефан Стефанов вероятно има потенциал за нещо по-добро и съм сигурен, че ще видим скоро по-изчистена творба, в която са надмогнати някои слабости. Тук конкретно не ме напусна усещането, че оригиналната идея за художествена измислица се сблъсква с липсата на силна сюжетна линия, която да създаде някакво напрежение. А и повече си представям тези повести с около две трети по-кратки, под формата на разкази – щеше да се спестят цели пасажи, които в момента висят малко като плънка.

Но, както казах, тепърва предстои да видим един по-завършен Стефан Стефанов, като само можем да гадаем кое ще надделее – очевидният афинитет към сатиричните фантазии или жлъчната критика на реалността. По втората линия се упражняват доста автори… аз залагам на първата.

Публикувано от Георги

Categories: Разкази, български | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция

  1. Прочетох „Горе&Долу“ на един дъх. Много свежо четиво. Ще прочета и „Край до Край“. Стефан определено върви нагоре в развитието си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: