„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция


От време на време „надавам ухо“ към съвременната българска проза от млади автори с идеята да се оставя да бъда впечатлен. И понякога се случва, а писатели като Александър Шпатов, Васил Георгиев, Иванка Могилска оставят дори ярки впечатления у мен и надежда, че талантливите пера не са изчезващ вид.

Krai do kraiЗатова и посегнах с любопитство към сборника с повести „Край до край“ на Стефан Стефанов – млад автор на моята възраст, който издава дебютната си книга „Горе&Долу“ през 2013 г. „Край до край“ съдържа пет повести, а общото между тях (с изключение на първата) е създаването на истории в сюжет от художествени измислици, изградени от доста хумор и ирония. Това обаче не става ясно в самото начало. „Адиос“ е откриващата повест в сборника, която ме впечатли с изключително близките до моите схващания за безрадостната и отчайваща действителност и липсата на перспективност . Стана ми любопитно да вникна в живота на героите – мои връстници, с диаметрално противоположен „лайфстайл“ от моя, но стигнали до изводи, които правят оставането им в България безпредметно. „Адиос“ е история, лъхаща силно на алкохол и опиати и изпълнена с огорчение, обвинение и безсилие спрямо сбърканата схема на родната действителност. История за няколко младежи, „изпържени“ от сблъсъка между очаквания и реалност, между това, което искат, и онова, което трябва да правят. Плановете им за бягство оттук – разфокусирани и недомислени – показват по много изразителен начин гледната точка на една сериозна част от нашето поколение. Плашещо, но доста правдиво…

С края на тази повест реализмът отстъпва място на художествената измислица. „Смърдящата река“ е дръзка хипотеза, според която България е изпратила военна мисия в Тонго. Отегчени войници живеят странен живот край бреговете на река Батуну, развличайки се с търсене на злато и разнообразявайки дните си с пушене на хашиш. Тук историята силно напомня на обстановката в „Апокалипсис сега“ – същата лудост сред джунглата, същият декадентски дух. Липсваше ми обаче нещо грабващо, настрана от любопитната фикция.

„Президентската шайка“ пък е брутална гротеска на риалити форматите – тук художествената измислица е във вихъра си, докато пред очите на читателите изниква най-новият риалити хит в Америка. Президентът срещу бедните – една битка с истински куршуми и бомби, в която президентът с испански произход повежда кръстоносен поход срещу бедността. Всичко се излъчва на живо, а смъртта от екрана става най-касовото зрелище не само в Америка, но и в целия свят.

„Депортация“ е кратка импресия, съставена от различни епизоди, уловили мигове от насилственото изселване на различни народи в различни времеви периоди. Експеримент, който не успя да ме впечатли с нещо особено.

За сметка на това „Сеячи на бури“ е зрелищна сатира, заиграваща се с ХААРП конспирациите. В отдалечена планинска база функционира българският филиал на ХААРП, където разнокалибрен екип от „експерти“ програмира бури, урагани и други природни бедствия срещу заплащане. Е, да, но нещата се объркват и „сеячите на бури“ трябва да се справят с предизвикателството да спрат собствените си творения. Разноликите типажи в тази шеговита повест забавляват с актуалността си, излезли сякаш напълно от истинския живот.

Като цяло „Край до край“ е пъстра смесица от различни като стил текстове, в които един млад автор упражнява различни техники и формира стила си. У Стефан Стефанов вероятно има потенциал за нещо по-добро и съм сигурен, че ще видим скоро по-изчистена творба, в която са надмогнати някои слабости. Тук конкретно не ме напусна усещането, че оригиналната идея за художествена измислица се сблъсква с липсата на силна сюжетна линия, която да създаде някакво напрежение. А и повече си представям тези повести с около две трети по-кратки, под формата на разкази – щеше да се спестят цели пасажи, които в момента висят малко като плънка.

Но, както казах, тепърва предстои да видим един по-завършен Стефан Стефанов, като само можем да гадаем кое ще надделее – очевидният афинитет към сатиричните фантазии или жлъчната критика на реалността. По втората линия се упражняват доста автори… аз залагам на първата.

Публикувано от Георги

Advertisements

One thought on “„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция

  1. Прочетох „Горе&Долу“ на един дъх. Много свежо четиво. Ще прочета и „Край до Край“. Стефан определено върви нагоре в развитието си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.