Адолф Хитлер – спомени за нашето приятелство


Всички книги, които съм чел досега, посветени на личността Адолф Хитлер, имат една сходна особеност – „бяло петно“ по отношение на неговите ранни години. Сякаш този период е загадка за историците, а може би повечето от тях не виждат нищо особено в младостта на бъдещия фюрер. Точно това време обаче е тема на едни любопитни мемоари – „Адолф Хитлер – спомени за нашето приятелство“ на Аугуст Кубичек. Книга, твърде различна от спомените на Хайнц Линге например, който пише лаконичната „Аз бях лична охрана на Хитлер“. Или от историческото изследване на Лорънс Рийс „Зловещата харизма на Хитлер“ (историците се вълнуват много повече от политическата му кариера). Може би по-оригинален поглед носи „Личната библиотека на Хитлер“ от Тимъти Райбек, но това отново е твърде малък щрих от цялата картина.

Adolf Hitler spomeni za nasheto priyatelstvoСпомените на Аугуст Кубичек по всяка вероятност са уникално свидетелство. Написани от човек, комуто е чужд всякакъв стремеж към сензационност или неправдоподобно украсяване и приписване на неистинни твърдения, тези спомени са запечатали в себе си образа на Адолф Хитлер, какъвто не сме виждали никъде. Адолф Хитлер преди националсоциализма, преди лентите с пречупения кръст, преди горенето на книги, подпалването на войната, концлагерите… Адолф Хитлер преди Ева Браун.

Юношите Адолф и Густл се срещат в театъра на Линц, на партера за правостоящи, запленени от общата си любов към операта, в далечната 1904 г. През следващите четири години между тях възниква пламенно приятелство. Те са неразделни, въпреки крайно различните си характери. Младият Густл има музикални заложби и мечтае за кариера на диригент, но е принуден да работи в тапицерското ателие на баща си. Хитлер е очарован от музикалното изкуство и по-специално операта, но проявява особен талант в рисуването и си представя бъдещето си като архитект. Двамата споделят всяка свободна минута заедно, а Кубичек има удивителна памет за тези моменти, пишейки книгата си чак през 1953 г.

Благодарение на неговите спомени виждаме Хитлер в необикновена светлина. Младеж, разкъсван от множество противоречия; обладан от енергия, която го кара да чертае мащабни планове, а в следващия момент да ги загърби и да се впусне в друга мисъл с нова страст. Изключително привързан към семейството си, Адолф има нелека съдба и твърде рано остава сирак. В непрестанен контакт с него, Кубичек разказва впечатленията си от общуването със семейството на Хитлер и взаимоотношенията, които бъдещият фюрер има с най-близките си роднини.

Младежките блянове и фантазии, които споделят двамата приятели, също са показателни за сложната личност на Адолф. За първи път тук се появява образът на Щефани – девойка, в която той е отчаяно влюбен, но по безкрайно сдържан начин. Хитлер никога не предприема дори стъпка в посока изясняване на чувствата си пред русокосата красавица. Посвещава й стихове, но ги споделя само със своя приятел Густл. В отношението си към нея проявява учудваща за годините си сдържаност, която може да се проследи и в по-късните му години.

Хитлер непрестанно крои планове и мислено преустройва сгради и инфраструктура от заобикалящия го град. Интересното е, че говори с невероятна убедителност за всичко това, сякаш то непременно ще се случи. Когато Густл го подсеща за въпроса с финансирането на тези смели замисли, бъдещият фюрер пренебрежително махва с ръка, казвайки, че това е нещо маловажно. В неговите представи всичко ще се случи точно така, а за това ще се погрижи един имагинерен Райх. Любопитно е, че част от тези младежки идеи в крайна сметка се сбъдват, когато поема канцлерския пост.

Странно е, но Аугуст Кубичек се придържа в книгата си единствено към непосредствените спомени за конкретни черти на своя приятел, конкретни ситуации и случки от миналото, без да прави паралели с по-късния Хитлер, фюрера на германския Райх. Той не се опитва да обясни бъдещия канцлер с личните си наблюдения на юношата Адолф. Ние обаче можем и тъкмо в това е ценното у тази книга. За читателя е интересно да проследи как се формира този своенравен характер, чувството за предопределеност и историческа роля, фанатичната убеденост в своите вярвания, дори зараждането на омразата към евреите, недоверието към военните, съчувствието към мизерстващите. Цялата младост на бъдещия фюрер, изпълнена с нереализирани мечти, със семейни нещастия и крайна бедност, сякаш е подчинена на мисълта за нещо по-голямо, предстоящо, предопределено… Всички решения, които взима, всички странни черти в характера му, го водят по пътя, определен му от историята… и в крайна сметка до трагичния край.

Разбира се, за нас е лесно да правим тези връзки и аналогии от дистанцията на времето, докато у младия Густл Хитлер е просто най-добрият му и единствен приятел. И когато след края на войната американският служител на ЦРУ го разпитва, той е учуден, че някой е бил толкова близо до фюрера и е можел свободно да отиде до него, без охрана.

„Но вие сте могли да го убиете“, възкликва разпитващият.

„Да, можех“.

„А защо не го убихте?“

„Защото беше мой приятел“.

Трябва да си призная, очаквах малко или много хвалебствена книга, която да представя фюрера в оневиняваща светлина. Това би ме разочаровало доста. Кубичек обаче ме изненада с правдивото описание на своето познанство с Адолф Хитлер, без да внушава каквото и да било, оставяйки преценката на читателите си. Страниците с тези мемоари са ценни именно с това и поднасят много интересни и непознати щрихи към портрета на една от най-знаковите личности на ХХ век. Рядка находка, която може и да остане незабелязана на фона на множеството книги, посветени на Хитлер. Но безспорно впечатляваща с искреността си.

Публикувано от Георги

Categories: Исторически, Мемоари | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: