В историята ни винаги има едно „Ами ако…“


Понякога, разсъждавайки за родната действителност, си мисля, че пред абсурда ѝ бледнее всеки опит за сатира и че да се опитваш да я иронизираш е мисия невъзможна – самата тя, в чист вид, е ирония на себе си. Ако си писател, блогър или журналист и си решил да коментираш този наш Абсурдистан, време няма да ти стигне за друго. Ако си художник или карикатурист, нямаш шанс – това е запазена територия за гениалния Христо Комарницки. А пък да си Иво Сиромахов някак… не е готино. Тогава какво, какво трябва да направиш, ако си решил да се противопоставяш на заобикалящата ни тегавина с хумор? Нещо алтернативно. Алтернативна история например. Ами ако…

Hristo RayanovАми точно това прави младият журналист, сценарист и творец Христо Раянов. В сборника с хумористични хипотези „Ами ако? България на три морета“ той се впуска в размисли за това какво би станало, ако… някое от знаковите събития в нашата история не се беше случило… или пък наистина се беше случила някоя от фантасмагориите, в които упорито вярваме… Или пък ако бяха българи една или друга известна личност.

Ако България на три морета се беше запазила, ако българите бяха най-древният народ, ако го нямаше Османското робство/владичество/присъствие (*намиг*), ако българският начин на живот беше обсебил света, ако „Хари Потър“ беше написан от български възрожденски автор…

Книжката е малка, чете се доста бързо, а историите преливат неусетно една в друга. И във всяка една авторът е уловил някой нашенски комплекс, неосъществено въжделение, особеност на родната действителност, на българската народопсихология (или както самият той се е изразил – „народопсихопатия“). От пръв поглед си личат две неща – богатата обща култура на автора с явна страст към историята, и запалеността му по футбола. Историческите и футболни препратки са на практика безчет. А и от какво се палим ние, българите, и разбираме най-много, ако не от политика, история и футбол. И това е доста иронизирано в книгата, впрочем.

В едно интервю с автора, което прочетох между другото, той споменава, че е писал за забавление тези хумористични хипотези. Дори си ги е запазвал в папка „Fun“ на компютъра. Ако мога да отбележа недостатък на книгата, той е именно в това – историите изглеждат малко като чернови, като писани за забавление, но без да са доизгладени, изпипани и замислени като едно цяло. Освен това всяка от тях следва една и съща рамка – въведение, хумористична част „ами ако…“, и заключение с отворен финал от типа „Нищо не пречи да си помечтаем“, което създава усещане за повтаряемост. А иначе от историите говори един човек с много идеи, с фантазия и правдоподобна оценка за неравностите в българския „бит и душевност“ и ми се иска да видя тези идеи осъществени по-мащабно. Което може и да се случи в близко време, кой знае.

По-горе споменах Христо Комарницки съвсем не случайно. Забележителният карикатурист има роля и в книгата, негови илюстрации украсяват както корицата, така и самото издание. И други авторитетни имена можем да видим на задната корица – мнения на Боян Биолчев и Стефан Цанев, които добре да уловили духа на „Ами ако? България на три морета“.

„Победа на въображението“ е нарекъл Стефан Цанев шеговитите хипотези на Христо Раянов в предговора към книгата. И наистина, само с въображение можеш да намериш своето място в налудничавата действителност у нас – въображение и криво огледало, което да прави грозното и глупавото смешно и така да ги обезсилва поне малко.

Публикувано от Георги

Categories: Хумор, български | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: