Убиеца Андерш и неговите приятели


Няма как да не завиди човек на Юнас Юнасон и да не си каже „Ей, тия шведи, значи…“. Особено ако прочете задната корица на последната му книга (всъщност, на която и да е негова книга) и отбележи следния биографичен факт: „работи двайсет години като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент, преди да промени коренно живота си – напуска Швеция, установява се в малко градче край езерото Лугано в Швейцария и след три години издава първия си роман…“. Звучи доста примамливо тази „коренна промяна“ и съм убеден, че хиляди са тези, които биха си пожелали подобен завой в живота.

Не са чак толкова обаче онези, които наистина могат да се похвалят с резултата от коренната промяна в живота на Юнасон. Първата му книга, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ обра овациите на читатели от цял свят (и дори беше несполучливо, по мое мнение, филмирана). Наследникът й – „Неграмотното момиче, което можеше да смята“, на практика надгради този успех и макар не всички читателски мнения да бяха твърде положителни, около името на шведа определено се зашумя доста. Само си спомнете какъв хит бяха двете книги сред читателите във фейсбук групата „Какво четеш…“ у нас преди година-две.

Ubieca AndershС такива бестселъри зад гърба си, най-логичното нещо пред Юнасон бе да продължи в същата посока, донесла му до момента толкова успехи. И той наистина продължава. През 2015 г. в Швеция излиза „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някои и друг неприятел)“, а тази пролет книгата е вече на български език, благодарение на изд. „Колибри“.

Както подсказва и заглавието, Юнасон остава верен на стила си и в третия си роман. Тук имаме един истински убиец, който след няколко излежани присъди решава да се опита да не убива повече поради твърде безрадостната перспектива да прекара живота си в затвора. Съдбата му го среща с един обикновен, отегчен и с нищо неотличаващ се рецепционист на име Пер Першон. А когато се намесва и свещеничката Йохана (точно така, в женски род!), изгонена от църквата и в доста мърляв вид, то причудливата компания започва да се оформя. И тримата имат зъб на заобикалящия ги свят. Не всички обаче са достатъчно пресметливи, за да измислят достатъчно находчив начин за препитание. Йохана обаче е. Тя набързо скалъпва умерено добър „бизнес план“, като решава да се възползва от уменията на Убиеца Андерш да чупи кокалите на хората и бързо превръща тези умения в стандартна услуга. Така Убиеца Андерш и двамата му нови „приятели“ започват да припечелват доста на гърба на престъпния свят, в който всеки има зъб всекиму и достатъчно причини да поиска счупването на нечий крак или ръка.

Този бизнес план обаче си има и недостатъци и когато един ден просто се проваля с гръм и трясък, е време за нов такъв. Тук отново се намесва Йохана, при това с божията помощ. Като казах Бог, той присъства твърде, твърде често в книгата и е обект на такива шеги и подигравки, че по-религиозните читатели вероятно биха го сметнали за кощунство. Факт е обаче – Юнасон е толкова беззлобен в хумора си, че повечето биха му го простили.

Та вторият план включва църква, създадена от Убиеца Андерш, който междувременно е открил Исус и благородната сила на даряването. Покрай това – и силата на причастието с достатъчно количество вино, което пък го печели завинаги на страната на религията.

Тримата преживяват доста перипетии, с които иначе едва ли биха се похвалили обикновен рецепционист, повярвал в бога престъпник и изгонен викарий. Перипетии, които ще кръстосат пътищата им с някои тъмни субекти, сенчести фигури със странни прякори и реални опасности за живота си. В крайна сметка – няма да изненадам никого – всичко приключва добре. Защото това е Юнасон и неговият хумор – безкрайно незлоблив, мек и изпълнен с великодушие и симпатии към героите си.

Толкова по сюжета. Сега малко впечатления. Като цяло мисля, че форматът, който шведът затвърждава с третия си роман, е изчерпал възможностите си и „Убиеца Андерш…“ е доказателство за това. Книгата повтаря изцяло схемата на предишните две, без да надгражда или да показва нещо качествено ново. За мен наистина смешните моменти бяха рядко срещани, а доста пъти книгата просто ми доскучаваше. И докато при „Неграмотното момиченце…“ имаше известна доза непредвидимост, тук това не се е получило. Сюжетът уморено върви към логичен финал без да носи каквато и да било интрига. Единствено гъбаркането с религията и невероятната мизантропия, която споделят главните герои, ми подействаха като мехлем за излъганите очаквания.

Ако четете за първи път Юнас Юнасон, то „Убиеца Андерш…“ ще ви се понрави с типичния за шведа хумор и радваща сатира на религията, които поднася. Ако обаче сте чели предишните му неща, то едва ли нещо тук ще ви изненада. Допълнително недоумение и лош привкус ми остави корицата на българското издание, която трудно мога да преглътна като любител на книгите с твърдото убеждение, че визуалната симпатия е първото нещо, което би трябвало да грабне читателя. Корицата е просто тъжен опит на някой дизайнер да интерпретира буквално заглавието. Толкова по темата.

Публикувано от Георги

Categories: Скандинавска, Хумор, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: