Брит-Мари беше тук. И пак ще намине.


Още в момента, когато Брит-Мари свали брачната си халка и потегли с малката си кола към неизвестното в края на „Баба праща поздрави и се извинява“, беше ясно, че това не е последният път, в който ще чуем за дамата с… тежък характер. В „Брит-Мари беше тук“ шведският блогър и писател Фредрик Бакман, прочул се по цял свят с шедьовъра „Човек на име Уве“, е приготвил нова порция от онова, което умее най-добре – да трогва читателя до дъното на сърцето му.

Brit-Mari-beshe-tukЕто я и нея. 63-годишна жена, току-що загърбила 40-годишен брак, пасивно-агресивна по думите на много хора, с непоносимост към футбола и влюбена в препаратите за почистване и содата бикарбонат.  Срещаме Брит-Мари там, където я оставихме в края на предишната книга. Или, да кажем, малко след това – седи в малкия офис на Агенцията по заетостта и попълва данните си във формуляра. Последно е работила през 1978 г. Оттогава е сянка на съпруга си – с грижа за дома, за ризите му, за децата му, за правилната подредба на приборите в шкафа. До момента, в който решава, че не може да се прави на сляпа за похожденията му, за чуждия парфюм, който лъха от ризите му, когато ги слага в пералнята. И тогава, на 63-годишна възраст, животът й започва отначало.

Началото е в Борг, измислено градче, в което хората са като нахапани ябълки – всеки пази белезите от житейски несгоди, трагедии и загуби. Затънтена провинция, в която всичко е закрито и затворено, а което не е – чака да бъде. Градче, в което единственият магазин е и автосервиз, пицария, медицински център и какво ли още не.

Именно в Борг Брит-Мари ще се окаже на километри от зоната си на комфорт, ще види толкова мръсни прозорци и футболни фланелки, че свят ще й се завие; ще бъде улучена от футболна топка по главата, а бялата й кола ще се сдобие със синя врата. Но и ще срещне истински приятели, ще се почувства важна за някого, ще забележат, че я има. Ще чуе „Благодаря“ и ще си припомни отдавна забравени чувства. Ще храни плъх със „Сникерс“ в чиния, а когато е объркана или ядосана – а това се случва твърде често – ще прави онова, което винаги е правила – ще чисти, подрежда и ръси с бикарбонат навсякъде около себе си. Защото, какво би станало иначе? „Залезът на боговете“… Ами да!

Няма да си кривя душата – Фредрик Бакман е написал прекрасна книга! Прекрасна, прекрасна… От онези, които те карат да се усмихваш на всяко изречение. Или да преглъщаш трудно на по-емоционалните моменти. Невероятен разказвач, който с три романа вече има изграден личен стил, разпознаваем, затрогващ и същевременно толкова хумористичен. С попадения, които препрочиташ, подчертаваш си, отбелязваш си и искаш да запомниш. Или да прочетеш на човека до теб.

Като това:

„Чудесно е да делиш диван с някого, който има познания по география, ако обичаш да решаваш кръстословици. И всъщност никак не е лесно да намериш такъв човек. Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столици с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят“.

Или това:

„Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго. Спомените, стените, шкафовете и чекмеджетата с отделения за прибори, в които знаем къде се намира всичко. Цял живот напасване, целящо перфектна организация и аеродинамично съществуване на двама души. Общ живот, включващ всичко обикновено. Хоросан и камъни, дистанционни и кръстословици, ризи и бикарбонат, шкафове за баня и машинки за бръснене в третото чекмедже“.

„Брит-Мари беше тук“ е роман с толкова запомнящи се послания, че е трудно човек да изброи всичко. Всеки ще си вземе своето – роман за новото начало, за принципите, за дълга и себеотрицанието, за нуждата да бъдеш значим за някого; за самотата и волята да обърнеш мача. Трогателна книга, която ще накара много читатели да пролеят по някоя сълза, но и да се посмеят от сърце със своенравната Брит-Мари. Бакман знае много добре коя струна точно в кой момент да подръпне и владее емоциите на своите читатели през цялото време. Стъпка в ляво – и се засмиваш. Стъпка в дясно – и в гърлото засяда буца.

Не харесвам думата „сърцевед“, но Бакман наистина е такъв. И „Брит-Мари беше тук“ спечели симпатиите ми… почти до последната страница, където финалът – след умишлено напрежение до последния момент – ме ядоса с решението на автора да остави широко отворена вратата за следваща книга. Очаквах избора на Брит-Мари с такова любопитство, залагах ту на една, ту на друга развръзка, а накрая… пф… Отворен финал.

Разбира се, недоволството ми от края на книгата съвсем не е толкова голямо, че да ми развали цялостното усещане. А то е за един наистина великолепен роман! С героиня, която ще ви преведе през различни емоционални състояния. И която – както по всичко личи – отново ще видим в някоя нова история, излязла изпод перото на Бакман.

Публикувано от Георги

Categories: Скандинавска, Хумор, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: