Ожених се за веганка


Omyjih_vegankaСпоред анотацията на книгата, посягайки към творението на Фаусто Брици, ви очакват 119 страници хумор и забава или иначе казано – час и нещо с приятно и остроумно четиво. Както може би се досещате от заглавието на книгата – „Ожених се за веганка“ – това е автобиографична творба, която разказва за съвместния живот на автора с жена, която строго съблюдава принципите на веганския режим. Не мога да коментирам книгата, без да проличи личното ми отношение по повод отказа от всякакви продукти от животински произход. Ще кажа, че ако светът се управляваше от Клаудия Дзанела, нямаше да има много поводи за смях…

Разбира се, не съм нито веган, нито дори вегетарианец. Това обаче не ме прави чужда на тази култура на хранене и дори да не я практикувам, уважавам в нея това, което според моите разбирания звучи достатъчно правдоподобно. Определено вярвам в целебната сила на храната, както и в гладния режим. Смятам, че който не изпитва нужда да яде месо, не трябва да бъде насилван или тормозен на тази тема. Разбирам и онези хора, които поради здравословни причини избягват животинска храна и глутен, мога дори да приема и избора на суровоядците, стига да не минават в прекалено дълъг разяснителен режим. Абсолютно съм съгласна с острите реакции по отношение на замърсяването на околната среда в следствие на произвеждането на червено месо и намирам за хубаво увеличаването на вегетарианските последователи, макар че едва ли някога бих се вляла от добра воля в техните редици.

Проблемът при много вегани, в това число и съпругата на главния герой/автор, е, че се държат агресивно и настъпателно. В един свят, сътворен по правилата на веганите, всички ще сме столетници, че и отгоре, които няма да имат никакви здравословни проблеми (уж), но ще са лишени от почти цялата си семейна история, която се гради около трапезата. В този свят освен месо, няма сирене, кашкавал, млечни продукти. Няма романтични вечери на чаша вино с подбрани сирена. Няма хрупкав бял хляб или вкусни десерти. Няма сметана. Няма кисело мляко. Няма мед. Няма яйца и няма тирамису. Няма култура и традиция, които да се градят върху храната. За сметка на това има една непрекъсната тревожност за това дали аспержите са био производство. Приятните разговори за национални кухни и пътешествия са изместени от уроци по ботаника, биология и химия. В този свят прегрешението е строго наказано с принудително изкупление. Поне това виждам в книгата на Брици. В опита му да превърне маниакалността на жена си в шеговита закачка, хиперболизирайки случки и украсявайки ги с остроумия, той рисува една героиня с болни амбиции и сектантски профил. Няма смях, само стъписване…

Тази красива и обсебена жена не е най-неприятният образ в книгата. Самият автор рисува себе си като безхарактерно мекотело, но не по начина, по който си мисли. Разбира се, както би се очаквало, макар да спазва строгия режим, наложен от жена му, като редува прясно изцедените сокове с леко мрънкане, той не пропуска да се пошегува със себе си, разказвайки как е нарушавал установените правила при първа възможност. Ето така едни 200 грама пармиджано за малко да не го вкарат в болница. Не, не поради странични ефекти. Просто, защото жена му е решила така. Би трябвало да ви е смешно, но единственото, което си мислите от началото на книгата, е как този човек се трансформира за отрицателно време в преварено броколи, лишен от мнение и характер.  В книгата няма противопоставяне, няма обмяна на мнения, няма напасване, няма допълване. Обрисуван е един вегански диктат, който, ако трябва да съм честна, прави лоша услуга на това модно течение като цяло.

Последното, което искам да кажа, си е лично мое мнение. За мен всяка крайност – било то религиозна или кулинарна – е абсолютно сигурен признак за ниска интелигентност. Всяко ревностно отричане или сляпо възхваляване според мен е признак на бедна култура и ленив ум, а агресивността в опита си да се наложиш на всяка цена е запазена територия на този, който не успява да спечели с доводи. Ние, всичкоядните, може да се шегуваме с веганите, че са сектанти, но в някои случаи съвсем не сме далеч от истината. Фаусто Брици завършва книгата си в стил „гуруто на XXI век“, като пророкува: „Да бъдеш или да останеш веган, не е лесно, особено в Италия, но е неизбежно. Светът върви в тази посока и нашата епоха ще я помнят като тази, в която всичко е започнало. Зората на веганството. Ще спестим милиарди евро от здравеопазване (…), ще живеем по-дълго и по-добре…„.

Очаквам следващото заглавие на автора да е „Моята веган борба“…

///

Девора

Categories: хорър, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Ожених се за веганка

  1. Мариана Димитрова

    Мда, всички ще оцелеем, само ако пасем. Има нещо много апокалиптично във всички пирони за ковчега ми, описвани от всякакви -ядци и неядци, инструктори по живот и психолози, които смятат, че трябва да имам sense of agency (тук наистина ме разбиха :) в живота си. Но пък защо ли се чудя, когато плодовете на обикновеното земеделие, каквото някога имаше тук, се водят „органични“? Благодаря за рецензията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: