„По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“ – великата революция на раниците


Джак Керуак… Колко пъти сте търсили отдавна изчерпаните книги от началото на 90-те из кашоните на букинистите или в библиотеката, които през годините са се превърнали в колекционерска рядкост? Защото ви е любопитно, защото искате да тръгнете по пътя, искате да разберете повече за битниците, за онзи свят на необятна свобода, който именно Керуак е уловил по толкова брилянтен начин в творчеството си.

„Парадокс“ издават „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“ на Джак Керуак през 90-те години и днес вече е почти невъзможно да се сдобиете с някое от томчетата. Керуак обаче не може просто да изчезне от книжарниците, от „Славейков“ и от кашоните със стари книги по улиците. В началото на лятото изд. „Парадокс“ предизвика сензация, пускайки на пазара луксозния първи том от събраните съчинения на Керуак, а дни преди излизането на книгата успяхме да ви я представим в „Библиотеката“ със специално видео.

keruakПървият том от събраните съчинения съдържа  култовите „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“ и идва със стилни твърди корици и 570 страници качествена хартия. Дизайнът на корицата е семпъл, визуализира асфалтовия път, по който се чете изтърканият шрифт на името Керуак. Посегнах към книгата с благоговение, предчувствайки насладата от четенето. Вече съм ви разказвал еуфоричните ми впечатления от „По пътя“, която успях да си намеря преди време в старото издание по щастлива случайност. Ето защо любопитството ми към другото заглавие в първия том беше адски силно.

„Бродягите на Дхарма“ ме връхлетя отново с онова особено усещане, което се появи при четенето на „По пътя“. Сякаш животът забавя оборотите си, картината около теб се размива, ежедневието престава да съществува и единственото, което искаш, е да си някъде там, по пътищата на Америка от 50-те – с дрехите на гърба си и цялото любопитство на света.

Какво да ви разкажа за сюжета? Моите думи ще са тривиални в опита си да пресъздадат онова, което Керуак вече е превърнал в история. Затова ще цитирам него:

„…става дума за свят, пълнен със скитници с раници, бродяги на Дхарма, които отказват да се подчинят на всеобщото правило, че щом консумираш продукти, трябва да работиш за тази привилегия — привилегията да използваш всички онези боклуци, от които и без това нямаш нужда, като хладилници, телевизори, коли или поне лъскави нови коли, модни помади за коса и дезодоранти, както и всички останали глупости, които в крайна сметка само след седмица отиват на бунището. Само че бродягите отказват да ги затварят в системата работа-продукти-консумация, работа-продукти-консумация“.

Brodiagite na Dharma

Героите тук, за разлика от „По пътя“, не са в непрестанно препускане по прашните пътища на Америка. Или може би самият Керуак ги е уловил в не толкова „подвижен“ момент, за да постави акцент върху размислите им, съзерцанието, намирането на „Дхарма“. Тук срещаме дребничкия бодхисатва Джефи Райдър , с „козя брадичка и странен азиатски вид с леко дръпнатите си зелени очи“, както и Алва Голдбук, „с очила с рогови рамки и буйни черни коси“ – странни, ексцентрични млади хора, всеки от които отклонил се от общоприетите норми и търсещ своята истина. Облечени по най-причудливи начини – „протъркани на лактите рипсени сака, изтрити обувки и книги, стърчащи от джобовете“, тези битници-интелектуалци разпалват въображението с начина си на живот, с безкрайните си отвлечени разговори, с абсолютната свобода на мисълта си, с отрицанието на цивилизацията във вида, в който я познаваме и в който ни държи в примката си без възможност да шаваме много-много. Е, бродягите на Дхарма шават, и още как…

Опитах се да разкажа накратко и нещо за сюжета за тази книга, но както и при „По пътя“, не успях. Какво да разкажа? С какво мога да заместя прочитането й? С нищо. Задължителна книга, която не може да се разкаже, не може да влезе в рамките на ревю, така както бродягите не успяват да влязат в никоя рамка. Прочетете я и намерете своя смисъл в нея. Оставете я да се разлее във вас с цялото богатство на чувства и емоции, които предизвиква.

А аз ще завърша с още един цитат, който обобщава в известна степен всичко:

„Имам видение, в което се осъществява велика революция на раниците — хиляди, дори милиони млади американци скитат с раници на гърба, качват се в планините да се молят, разсмиват децата и развеселяват старците, правят младите момичета щастливи, а по-големите — още повече, всички те са дзен-лунатици, които ходят насам-натам, пишат случайно хрумнали им стихове и чрез добротата и странните си, неочаквани постъпки постоянно даряват на всички живи същества видения на вечна свобода…“

Публикувано от Георги

Categories: духовна, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: