Димитър Талев – „На завой“ или на кръстопът


Колко от вас знаят, че авторът на прочутата тетралогия „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ Димитър Талев е минал през трудовия лагер Бобовдол и пернишкия рудник Куциян в първите години на „народната власт“ и едва оцелява там? Причината за това вероятно са позициите, които Талев не се колебае да заявява категорично на страниците на в. „Зора“ преди преврата – отдаденост на българската идея и националния идеал и критика на болшевизма. Малко известно е обаче, че освен в периодичния печат, Талев дава изява на тези идеи и в един роман, излязъл през 1940 г. и забранен веднага след установяването на комунистическата диктатура. „На завой“ остава забравен далеч в сянката на монументалните произведения на Талев от следващите години – чак до днешни дни, когато изд. „Захарий Стоянов“ го връща на литературната сцена в ново издание. Предисловието на новото издание е озаглавено „Романът, заради който Талев беше изпратен в лагерите „Бобовдол“ и „Куциян“ и загатва, че именно някои от пасажите в него са причина за озлоблението, с което завзелите властта комунисти се разправят с писателя. Става дума за един цитат, който намираме още в началото на романа:

„Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!…“.

Na zavoiПодобна дързост, само че под формата на карикатура, коства живота на Райко Алексиев, прочутия автор на хумористичния вестник „Щурец“. Талев се „отървава“ с лагер, а романът му – със забвение, продължило повече от 70 години. След такава история, разбираемо е, че интересът ми към „На завой“ бе провокиран.

В една тънка за стандартите на автора си книга от около 200 страници Талев ни въвежда в несигурните времена след Първата световна война и последвалото я Септемврийско въстание. Краят на 20-те години е белязан от униние и пълен крах на идеалите. Мъжете, оставили младостта си по бойните полета в три поредни войни, са изгубили илюзиите си. Това звучи най-ясно от думите на главния герой Крум Кошеров, току-що завърнал се в България от странство: „Рухнаха всичките ми идеали, разбулиха се всички илюзии пред очите ми. Всичко, до което смятах, че се издигам, всичко, до което се докоснах в устрема си към висини и светлина, се превърна на прах в ръцете ми. За мене вече няма никакви тайни, не съществуват никакви недостигнати върхове и не защото всичко съм постигнал, а защото намерих ключа на лъжата и самоизмамата, която владее света и нашия живот“.

В родината Крум намира семейството си, изправено пред трудности, а народа си – разделен, обезверен, заменил разбитите идеали с егоизъм и лични стремления към дребните насъщни блага. Възрастната му майка е изпаднала в дългове, банката заплашва да вземе семейния чифлик, а братът и сестрите на Крум са тръгнали по различни пътища – „новите хора“, както често ги нарича авторът. Семейната къща отново е средище, в което се пресичат пътищата на всички, но това вече не е онова огнище, сплотяващо и обединяващо под общата воля на патриархата. Различията са твърде големи. В този нов свят Крум няма да намери търсената утеха, напротив – ще се изправи пред много повече въпроси, на които сам ще търси отговор. Самият той – бивш идеалист, залитнал по комунистическите идеи и бързо разочарован от тях – ще трябва да изясни ролята си на този кръстопът и ще трябва да реши накъде да поеме – по стръмното, накъдето го тегли нещо дълбоко в душата му, или по равното – както много от някогашните му приятели вече са направили.

Романът се чете бързо, а историята – побрана в рамките на едва 200 страници – препуска към, за съжаление, предвидимия си край. „На завой“ по нищо не прилича на по-късните творби, в които Талев влага сърцето и душата си и изгражда мащабни картини и запомнящи се образи. Сюжетът е като съшит с бели конци, между които прозира всяка авторова идея – оголена, недобре развита, схематична. Талев е взел различни измерения на „новия човек“ и ги е „пришил“ към всеки от образите в романа – младия идеалист, залитнал по комунистическите идеали, високомерния партиец, разкрепостената девойка, умната и ученолюбива млада жена, носителка на добродетели, преследващия печалбата инженер… Срещу тях са хората от старото време, най-вече в лицето на възрастната госпожа Кошерова. А между тях – разкъсван от противоречия, е Крум. Но нито един образ не е достатъчно завладяващ, нито един персонаж не успява да развълнува. Диалозите са изкуствени, нереални  – Талев се е опитал в тях да даде воля на собствените си схващания, които обаче висят във въздуха именно като чужди размисли, неприсъщи за самите герои. Разочарованието от съдбините на българския народ, покрусата, отчаянието и сляпото търсене на път; отрицанието на комунизма и развенчаване на мита за идеалистите-революционери, борещи се за благото на милионите; намирането на упование в земята, в традиционните ценности на семейството, бащината къща, приемствеността.

Лично аз мисля, че трудно можем да разглеждаме романа извън контекста на времето, в което е писан и публикуван. Началото на 40-те години е време, в което се преосмисля междувоенния период с безкрайното лутане, партийни боричкания и подмяна на ценности, и се търси нова посока, изцяло в духа на тенденциите в Европа през онези години (на които Талев съвсем не е чужд) – връщане към националното, към родината, семейството, традициите. От тази гледна точка „На завой“ е любопитно свидетелство за края на една мътна епоха от българския ХХ век и за противоречията, с които тази епоха е изпълнена. Но в никакъв случай не е роман, блестящ с някакви литературни качества. И със сигурност не е Димитър Талев във вида, в който сме свикнали да го виждаме.

Георги Грънчаров

Categories: български, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: