„Власт и съпротива“ – Илия Троянов повдига завесата


„Истинската съпротива е съпротивата срещу духа на властта“.

Илия Троянов никога не е успявал да разбуни духовете в България. Не е от писателите, които постоянно са в медиите с някаква позиция, нито от онези, които правят буря в чаша вода с едничък фейсбук статус само. Той дори не е от писателите, които наричат „български“. Потърсете го в гугъл – „германският писател Илия Троянов“… Защото пише на немски. Твърде, твърде удобно, за да го прехвърлим в графа „чуждоезични“ и да игнорираме факта, че огромна част от творчеството му е посветена на недалечното минало у нас; че книга след книга упорито се опитва да повдигне завесата над тоталитаризма и дирижирания български преход, да предизвика някаква дискусия поне. Е, предизвиква. И интерес, и дискусия. В Германия…

vlast-i-saprotiva„Власт и съпротива“ излиза през 2015 г. в Германия и се нарежда сред 20-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на изминалата година. На български език е по книжарниците у нас от броени дни, а аз имах щастието да се сдобия с нея в деня на излизането й. „Съпротивлявах“ се точно няколко минути на желанието да зарежа натрупаната купчина с книги и да разбера какво е предизвикало такъв интерес у германските читатели. Изчетох я светкавично, на големи глътки. Веднъж започнеш ли я, става трудно просто да я оставиш. Историите, двете истории, те обсебват. Едната е на Константин – анархист и бунтовник срещу режима, прекарал в затвора 10 години заради опита си да взриви статуя на Сталин и преследван от Държавна сигурност десетилетия наред. Образът на Константин е вдъхновен от реална личност – дисидента Георги Константинов, с прякор Анархията, макар самият автор да твърди, че не е описал едно към едно ветерана анархист. Другата история е на Методи Попов – майор от Държавна сигурност, приближен на Тодор Живков, който успешно прекрачва в демокрацията като член на Висшия съвет на БСП. Според Троянов образът на Методи е напълно измислен, но и той е съставен на база интервюта с агенти от ДС и архивни материали. Сблъсъкът между двамата илюстрира доста живописно двете крайности в контекста на епохата – непримиримият борец срещу режима, който няма да отстъпи нито крачка от принципите си, и абсолютният кариерист, въплъщението на системата, инструментът от репресивния апарат, който плува в свои води както при управлението на Тодор Живков, така и в годините на т. нар. „Преход“.

Макар да е обявена като „роман“, „Власт и съпротива“ не се вписва изцяло в това определение. Прескачаща между отделни години – ту през 50-те, 60-те, 70-те години, ту в мътните времена от 90-те, тя не следва стриктно рецептата на класическия роман. Отделните глави се редуват с извадки от досиета от архивите на ДС, а спомените на Константин – с тези на Методи. Резултатът е една потискаща панорамна картина на тоталитарната държава и нейния репресивен апарат – пресъздадена от думите на угнетените и на угнетителите. Разбира се, Троянов не е създал само черни и бели образи, напротив – главните герои са достатъчно пълнокръвни, за да си дадем сметка за същността на системата. В образа на Методи виждаме не някакво чудовище, а човек от плът и кръв, който има свои принципи, свои ролеви модели, човешки слабости. Просто е от другата страна – съзнателно, гордо, и най-вече, заобиколен от себеподобни.

Макар да се е справил отлично със своите главни герои и сблъсъка между тях, не така стоят нещата с други детайли от романа. Троянов прокарва темата за женския лагер в Скравена покрай появилата се внезапно Незабравка и твърденията й, че е дъщеря на Методи. Тази история така и не се развива и до самия край остават твърде много въпросителни. А започва доста обещаващо и с потенциал да внесе допълнително драматизъм. Финалът на романа, макар и ефектен до някаква степен, също е странно решение. Чудя се доколко и той се базира на действителни събития. Въпреки това посланието на романа продължава да кънти в главата ми и след последната страница. Голямото обвинение. Голямото разочарование. От мнимия преход, от липсата на наказания при толкова крещящи престъпления; от безсрамния начин, по който се прикриха досиетата на бившата ДС през 90-те години, от мълчаливото изтикване в ъгъла на истинските борци от съпротивата, от политическия дневен ред, дирижиран от същите онези офицери и функционери на комунистическата власт. Погнусата от новите-стари кукловоди, които хвърлят в общественото пространство поредния политически проект, но остават главни действащи лица.

20160917_111146

Голямата истина и съжалението в думите на Константин:

„Трябваше ни процес, в който всичко да излезе наяве, как големците са се възползвали от системата, в какви жилища са живели, къде са ходели на почивка, какви училища, какви университети са посещавали техните деца и внуци. Кой е вършел за тях мръсната, опасната работа. Миналото се обсъжда у нас предимно в религиозни категории: провинение и опрощаване, изповед и разкаяние. Инструменти на театъра. Театърът е симулация на решаването на проблемите. Имахме нужда от процес, от който да стане ясно защо ни беше необходима социална революция. Народът трябваше да разбере, че едва лишаването на номенклатурата от власт и собственост би могло да промени нещо. Всичко друго е фасадност, витринна демокрация“.

В една нормална европейска държава подобен роман би разлюлял общественото мнение и би предизвикал истински фурор. В България това няма да се случи. Както не се случи истинският преход, както не се състоя истинското заклеймяване и преосмисляне на тежкото наследство. А „германският“ писател Илия Троянов ще бъде разбран и оценен там, къдетo хората дори са измислили и дума като Vergangenheitsbewältigung (моля, потърсете в гугъл значението й), на която, уви, няма български еквивалент.

Георги Грънчаров

Categories: Исторически, Политическа | 6 коментара

Навигация в публикациите

6 thoughts on “„Власт и съпротива“ – Илия Троянов повдига завесата

  1. Перфектна е линията с дъщерята, уцелено е много точно алегоричното послание – наследник оставя Методи, не Константин. И успява да превърне наследницата си, плод на изнасилване, в свое копие. Това е вторият етап от подмяната – духовното изнасилване на следващото поколение.

    • Библиотеката

      Липсваше ми завършеност там, не повдигна завесата над майката, така и не се разбират подробности за нея, за лагера… Иначе чудесна интерпретация правиш :)

      • Ама точно това ми хареса, че не персонифицира майката. :) Помисли го така – „е*ал съм ви майката на всичките“. Казвам го огрубено, защото Троянов го е казал силно алегорично. :)

        • Библиотеката

          ОК, може би не си падам по твърде многото алегории, нека така да го кажем. Щото в тая книга са наистина мнооого – дори имената Константин и Методи, са индиректна връзка с Кирил и Методи, както Троянов сам казва в едно интервю…

          • Ами Шейтанов и Попов – дяволът и свещеникът. Много са, наистина, и се чудя как се е получило с немския оригинал. :)

          • Библиотеката

            Да, много пъти си мислех как ли звучи това на немски, дори не мога да си го представя!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: