Роклята


roklyataКогато прочетох анотацията на „Роклята“, в мен се създадоха очаквания за романтично-магическо четиво в стил „Шоколад“  на Джоан Харис. Обичам семейните женски истории, в които майка и дъщеря творят и създават свои собствени светове, свои неочаквани истории и обрати. „Роклята“ обещаваше да ми донесе подобно приятно изживяване и се захванах да чета с интерес!

За съжаление книгата не успя да ме впечатли със сюжета си, нито с героите, нито с въображението на Софи Никълс. Историята е предсказуема и което е по-лошото – скалъпена. Особено в частта си с героите, които по един или друг начин носят неприятности, мъка и горчивина на двете главни действащи лица: Ела и нейната майка Фабия Морено. Майката на Ела е с арабски произход и се опитва да избяга от спомените си, докато нейната дъщеря упорито се опитва да вдигне завесата над същото това минало, така че да открие себе си. И двете са аутсайдери, макар и по различен начин: Фабия винаги иска да изпъква с ярките си дрехи и перфектни обноски, докато Ела се опитва да прикрие всичко, което я отличава от останалите.

Докато дъщерята е на училище, майката приема различни персонажи в своето бутиково магазинче за винтидж дрехи. Това води до много запознанства, които носят след себе си неочаквани приключения и емоции. Сред тях, разбира се, е и любовта. Но идват и завистта, неприязънта и страхът. Фабия притежава дарбата да усеща хората и да влияе на съдбата им чрез магически думи, но авторката изпуска тази толкова интересна нишка и я оплита в баналности, които пречат на историята да впечатли с пълния си потенциал. В един момент всичко звучи толкова скалъпено: пълният с маркови дрехи гардероб на покойна богаташка, който Фабия получава като подарък от наследниците; сексуалното посегателство върху Ела, което се случва заради някаква кърпичка и сбъркана стая; търгът на откраднати дрехи (понеже когато някакво хлапе ти донесе най-ценните вещи на майка си, първата ти идея няма да бъде да се обадиш по телефона на тази жена да ѝ благодариш, а ще тръгнеш да правиш събитие с дрехите ѝ); решението на Фабия отново да заминат… Всичко това е толкова повърхностно описано, че неминуемо ми донесе огромно разочарование от книгата.

Моето лично мнение за „Роклята“ на Софи Никълс е, че отново попаднах на посредствена книга с голяма заявка и титла „бестселър„. Вече съм се отказала да чета бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, мисля, че ще последват и тези на „Амазон“. Тук обаче трябва да подчертая, че книгата очевидно ще е достатъчно задоволителна и интересна за масовия вкус, така че ако искате да се разнообразите с нещо леко, както когато гледате романтичен филм на Hallmark, „Роклята“ е добър избор, защото все пак има някаква нотка на оригиналност в сравнение с масовите американски чиклит предложения.

Девора

Categories: Любовни, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Роклята

  1. съгласна съм с мнението ти. и аз останах с усещане за подсредственост

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: