За трети път в Тоскана с Франсис Мейс


wsekiden_toskanaИзпитах радост, когато видях „Всеки ден в Тоскана“ да привлича погледа на минувача от витрините на българските книжарници, защото увереността ми във Франсис Мейс е голяма и опиваща. Топлата корица грее като мек залез, приканва те да се отдадеш на лежерни моменти, пък било то и през ноември! Макар стилът на авторката да е останал до голяма степен идентичен с написаното в първите две книги от поредицата („Под небето на Тоскана“ и „Красивата Тоскана„), съдържанието е коренно различно като усещане, като наслада от прочетеното, като стойност на книгата. Ако за мен „Под небето на Тоскана“ е любимо четиво, то „Всеки ден в Тоскана“ се превърна в непоносимо…

Книгата е написана 20 години след първите плахи стъпки на Франсис и нейния съпруг в опознаването на италианската душевност чрез купуването на „Брамасоле„, семейния им дом. Пропита е с носталгия, изтъкана е от равносметки, в които авторката неизменно въвлича читателя. Написаното е по-скоро личен дневник, разкъсван на места от подробни и удивително отегчителни описания на иконите из църкви и музеи в италианската провинция… Чувството, което „Всеки ден в Тоскана“ породи у мен, беше леко потискащо и достатъчно неприятно, като сбогуване с човек, който си отива от този свят. Всички тези светци, всички тези мрачни спомени, цялото безпокойство, което е изпитвала Франсис през живота си, са изваяни прецизно от вещия автор, но отблъскващо за читателя, който е посегнал към книгата със сладкия спомен от предишните два мемоара на Мейс.

Изненадана съм от това колко много не харесах тази книга. Нямах търпение да свърши, защото се почувствах подведена като читател. Усещах се откъсната от света на авторката, в който тя толкова гостоприемно ни бе поканила в предишните две книги, като в същото време ми беше поднесено четиво, което сякаш е написано, за да използва инерцията на предходните заглавия и да „заработи“ за ремонта на покрива на Брамасоле.

Ако „Всеки ден в Тоскана“ е бил първият ви сблъсък с творчеството на Франсис Мейс и сте останали разочаровани, съветвам ви да повторите опита с другите две заглавия, които ще върнат обратно добрия вкус в устата ви. Не се отричам от Мейс, но ми се иска да не беше издавала точно тази книга…

Девора

Categories: Мемоари, Пътеписи, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: