Майната им на хилядата динара


Изчел съм доста книги, посветени на ужасяващите войни в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век в опит да проумея причините, довели до избухване на барутния погреб. Нито една не ми е дала задоволителен отговор, макар повечето от тях да го търсят и обясняват по свой собствен начин.

Затова е любопитно, че най-голямо просветление получих от една книга, която няма и не е имала подобна претенция – да търси отговори, да анализира и обобщава, да посочва виновни. Една книга, в която авторът, хърватин,  не заема страна, героите не са катеогиризирани на добри и лоши, а над всичко тегне някаква причудлива, но всъщност толкова прозаична съдбовност.

mainata-imБорис Дежулович е хърватски писател и журналист, чийто роман „Майната им на хилядата долара“ не го направи герой нито за своите, нито за другите. С рядко срещана (що се касае до прозата, посветена на юговойните) сатира, той ни връща към конфликта в Босна, в една изключително странна и объркана ситуация. Шестима босненски войници мюсюлмани в униформи на хървати срещат шестима хървати от специалните части, предрешени като босненци. И двете групи са изпратени на тайна мисия в тила на врага и се състоят от възможно най-шарената сбирщина абсолютни келеши, за които можете да се сетите.

Представихте ли си го? Шестима босненци мюсюлмани в униформи на хървати срещу шестима хървати католици в униформи на босненци. Малко объркано, нали? И ако това не е идеалната метафора за цялата тази война!

Патовата ситуация, в която изпада тази извънрено необичайна дузина, се развива в рамките на само един ден. Един ден, който преминава основно в псувни и не особено интелектуални разговори между войниците, които вероятно пресъздават обичайното военновременно ежедневие за враждуващите от всички страни на фронта. Наред с цветистите псувни, Дежулович ни връща към моменти от миналото на всеки от героите – моменти, в които тривиалното и съдбовното стъпват в собствените си следи. Сцените от съзряването на хлапетиите от Благайевац, толкова автентично натуралистични, изпълнени с нагон, с онзи фрапантно бутафорен турбофолк кич на разпадащата се Югославия, ни открехва за миг съзнанието на мъжете, стискащи калашници един срещу друг. И в това съзнание не личи религията, не личи верското разделение, не се вижда фанатична омраза, надъхвана от Франьовци и Алиевци.

Виждат се… други неща. Едрите гърди на легендарната Кьорава Жужа например. Обвити в тайнственост истории за местната попфолк певица Соня Амазона. Моменти на триумф и падение във футболни срещи от селското първенство. Едно или друго решение, което ще определи цялата съдба на някого…

Едва ли Дежулович е обрал овациите на онези свои сънародници, които смятат, че за войната трябва да се пише от „национално отговорна позиция“. Със своя сатиричен роман той не бърка в незарасналата рана – просто прокарва пръст по коричката й, за да провокира не болка, а някаква друга реакция.

Интересен и смел експеримент, даващ ценен поглед към „балканската психопатология“, какъвто сполучлив термин е използван в издателското резюме. Впрочем, заслужава си да отбележа и друго – книгата идва на български език във впечатляващо, изпипано с професионализъм издание, чудесно художествено оформление и страхотен превод. Неща, които рядко виждаме в такова безкомпромисно съчетание. Поздравления на изд. „Ерго“.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Балкански, Военни | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: