„Фини прахови частици“ и стъпка назад за Ангел Игов


След последното ми разочарование от нов роман на съвременен български автор бях решил да си дам малко пауза, преди да подхвана следващ. Прочетох една-две чудесни книги, оправих си вкуса, понабрах смелост и посегнах към „Фини прахови частици“ на Ангел Игов. Впечатленията ми от предишната му новела „Кротките“ бяха повече от добри. Изборът на тема, изборът на подход към нея, нетрадиционният език, всичко беше много изпипано, много нестандартно и впечатляващо. Реших, че няма да е твърде рисковано да посегна към новия му роман, озаглавен по такъв интригуващ, задушаващ начин.

Е, стъпих на плюеща плочка, както би се изразил самият автор…

„Фини прахови частици“ е необяснимо слаб роман. Изненадах се, смутих се. Прииска ми се да познавах лично Ангел Игов, да бях сред приятелите му, да бях прочел черновата, за да му кажа: „Хей, какво си мислиш, че правиш? Това е много под нивото ти!„. Почувствах се подведен от вярата ми, че човекът, написал „Кротките“ е допуснал името му да стои над подобен колаж от разсъждения, спомени, саркастични подмятания и шаблонна фабула.

Разсъжденията за Чернобил, за деветдесетарския живот, за съучениците звучат сякаш като извадени в съвсем нерафиниран вид от мисловната кутия на автора и наредени в произволен ред. Бих дал допълнителна звезда заради смелостта чрез героя си да разголиш толкова съкровени спомени и мисли. Въпросът какво правиш с тях, след като ги разкриеш, води до по-разочароващ отговор. Уви, резултатът не е впечатляващ. На фона на тези разсъждения героят – интелектуален тип с чудесен вкус към музика и поезия, но работещ в силно компромисна среда – някак много наивно попада в предизборната кампания на нов политически проект и о, чудо, по стечение на обстоятелствата дори е избран за депутат. Ако исках да прочета такава книга, бих си взел нещо на Иво Сиромахов (бля!) или бих си пуснал „Столичани в повече“. Там поне няма място за изненади. Тук, във „Фини прахови частици“, през цялото време името на автора бръмчеше над ухото ми в дисонанс с прочетеното.

Разбирам нуждата на един млад автор, прехвърлил 30-те, да изрази бурята от емоции и спомени, които вероятно го съпътстват в този етап от живота. Аз самият често се улавям, че потъвам в спомени, разхождайки се из уличките на родния си град. Спомени, които не бих нарекъл точно носталгия, даже не бих им дал оценка или цвят. Може би просто се появяват, може би просто около 30-те си години човек за пръв път поглежда по-задълбочено назад и осъзнава, че е извървял сериозен път. Но опитът на Ангел Игов да превърне тези свои спомени в гръбнака на художествено произведение не е сполучил. Стъпил е на плюеща плочка. Позволил ни е да видим слабостите му. Даже нотки на високомерие, особено в иронията му към днешните „хипстъри“, на които видиш ли, трябвало да обяснява какво е то „кореком“. Един човек на 30+ обяснява на едни хора на 20+ колко са зле. Подиграва се на брадите им. Кога станахме такива скепто-носталгици? И дъвките „Турбо“ от 90-те ли трябва да тикаме в лицата на днешните младежи?

Мисля, че можем да очакваме доста по-силни неща от Ангел Игов. Забравям за „Фини прахови частици“ и ще чакам изпод перото на този  автор да излезе нещо, надскочило дори „Кротките“. Нещо наистина, наистина добро. Но затваряйки последната страница, попадам на няколко хвалебствия от други съвременни автори. „Прецизна, интелектуална проза, с усет към детайла“, казва за книгата Алек Попов. Е, по дяволите! Как точно заставаш с името си зад подобно твърдение? Алек Попов дали е чел книгата наистина? Обграждайки се в пашкул от подобни „взаимни аплодисменти„, не оставаш ли глух за мнението на собствената си публика?

Дано не… Дано не.

Публикувано от Георги 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.