„Земя за прицел“ – Наследникът излиза на сцената


Монументален труд е сътворила Свобода Бъчварова със своята „Земя за прицел“. Изненадан, запленен и развълнуван от първата книга, бързо продължих с втора част, „Наследникът“. В доста драматичен момент бях оставил героите в края на първия том – старият банкер Борис Скарлатов не успява да намери пътя към сина си, отчужден и отказващ да има нещо общо с именития си баща. Младият Борис пък преживява разтърсваща любовна раздяла, насилствено причинена от близките на неговата любима.

„Наследникът“ започва без следа от тези сътресения. Зимата на 1907 година е и Борис се завръща в София, оставил в миналото болезнената раздяла. В България му предстои да се сблъска с живописната действителност на чиновничеството, на бюрократичните машинации и на словесните престрелки в пресата. Докато на хоризонта предпазливо започва да се мъжделее предстоящата война с Турция, Борис попада във водовъртежа от задкулисни политически и икономически игри, тънки сметки между могъщи финансови играчи и корпоративни интереси. Изключително майсторски и с невероятна историческа достоверност Свобода Бъчварова рисува портрета на епохата с детайли, които смайват въображението на читателя. Тайните политически интриги около новите държавни заеми, с които България предстои да задлъжнее, ролята на Фердинанд и на големите френски и немски финансови кръгове са представени като от истински свидетел на събитията.

А самите свидетели тук са и активни участници в най-значимите моменти. Синът на стария Борис Скарлатов прави първите си опити в писането за опозиционен вестник, което бързо разпалва страстите в родната журналистика. Умело служейки си с факти, известни му благодарение на влиятелния банкер, той влиза в  сложни маневри, обвинявайки правителството за злоупотреби с държавни заеми и е на път да провали плановете на самия монарх. Друг шокиращ сблъсък с реалността за младия възпитаник на европейските университети е работата му в държавната администрация в малък отдел, отговарящ за бандеролите. Борис бързо научава как се върти омагьосаният кръг на зависимости в тази работа и вижда как принципът на морковът и тоягата функционира и тук.

С надвисването на облаците на войната баща и син започват да се сближават все повече, макар и да са на твърде различни позиции. Синът е повлиян от общия ентусиазъм и гори от патриотичен плам. Той вярва, че войната ще е успешна и Турция ще бъде победена. Доста по-скептичен е старият банкер, а неговите прогнози ще се окажат и по-достоверни, както винаги е било и по финансовите въпроси.

В този том съдбините на България заемат дори повече място, отколкото в първия. Надвисналите над родината облаци са пресъздадени от Свобода Бъчварова с много ангажираност и съпричастност към тегобите, преживени от нашия народ. Минорните тонове, съпътстващи разочарованието от балканските войни в края на романа преминават и към фамилията Скарлатови. Тя също е на кръстопът, а една от най-ярките страници в нейната история ще бъде затворена. Дали младият Борис ще успее да отвори нова и да я напише също толкова забележително като своя баща?

Предстои да видим…

Публикувано от Георги

 

– Имаш ли понятие от българската преса? Твоята статия ще излезе в едно вестниче, което четат хиляда души. Ако направи впечатление и възбуди общественото мнение, тогава управляващата партия ще задейства своята мощна преса с хиляди читатели. Но не се ласкай от мисълта, че ще ти отговорят по същество. Напротив! Ще те изкарат картоиграч, пройдоха, развратник, конекрадец, кръвосмесител, отцеубиец, въобще човек, достоен за въжето.
– Но това няма да бъде истина.
– Няма да бъде, но за читателя ще бъде интересно как покриват с храчки някого. Винаги в миналото край ешафодите се е трупала огромна тълпа. Сега ешафодът – това е пресата

Advertisements

2 thoughts on “„Земя за прицел“ – Наследникът излиза на сцената

  1. Невероятна книга , която открих благодарение на предходната статия в блога. Зачетох се, и така вече съм на четвъртата част. Мисля че би могла да влезе в поредицата „Забравената класика на България“. Досега не бях чел нищо от Свобода Бъчварова. Тази книга определено ме впечатли. Интересно защо литературните среди у нас преди 89-та година не са я приемали много много като автор. Според мен като сюжет и динамика „Земя за прицел“ не отстъпва на „Тютюн.

    1. Определено не отстъпва на „Тютюн“, но вероятно не са я приели особено ентусиазирано защото представя капиталисти като хора, които в голяма степен са двигатели на икономическото възмогване на България в следосвобожденските години. А може би и защото въобще си позволява да пише за епоха, в която още няма „героични партизани“ за идеализиране.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s