„Гонитбата“ в най-мрачния час


Новата страница, която отваря младият Борис Скарлатов в предходната част на поредицата, „Жребият“, се оказва мрачна и лепкава от кръв и страдания в четвъртата книга, „Гонитбата“. Сгъстилите се облаци както над Банката, така и над Отечеството, се превръщат в буря с грохота на Европейската война, но заглъхването на тая буря не предвещава мир. Дори напротив – „Гонитбата“ ни увлича в едни от най-мрачните години от българския ХХ век, а именно 20-те години, непосредствено след Ньой, когато разорената държава се впуска в спиралата на вътрешните междуособици, насилие и терор.

Свобода Бъчварова продължава да съживява миналото по удивителен начин в тази четвърта книга от монументалното си петокнижие. Потушаването на Септемврийското въстание, ужасяващият атентат в църквата „Св. Неделя“, последвалият терор и масовите убийства на хора без съд и присъда, надвисналата икономическа криза – едно десетилетие, наситено със събития, изправя рамене пред читателя с всичките си нюанси.

Къде е Борис Скарлатов, ще се запитате… Неговият образ е изминал целия път от противопоставянето с именития си баща до пълното припокриване с него. Онзи Борис Скарлатов, който познавахме от първия роман, в средата на 20-те години отново е на сцената в лицето на своя син – овладял финансовите инструменти на своята банка до съвършенство, с хладен ум, могъща решителност, но заплатил за всичко това с цената на личния си живот. Загубил жена си, загубил връзка с почти всичките си приятели, Скарлатов не успява да изгради връзка дори със собствената си дъщеря. Може би времето е такова – време, в което ще трябва да се изправи сам срещу огромните предизвикателства, надвиснали над главата му. Може би в тази „гонитба“ ще трябва да се докаже гения на Борис Скарлатов. Финалът на книгата говори именно за този подход на Свобода Бъчварова – да изправи своя герой на ръба на пропастта, да тества лимитите му, да го остави въоръжен само със своя ум срещу много по-силен и организиран противник… Но нека не открехваме отсега завесата на този финал…

„Гонитбата“ е наистина мрачна книга. Събитията, уви, го предполагат. Твърде често авторката влиза в ролята на летописец, а епизодът с екзекуцията на осъдените по процеса за атентата в „Св. Неделя“ е истински репортаж, написан с потресаваща детайлност. Неминуемо се сещам за „Чамкория“ на Милен Русков, а паралелите, впрочем, лесно се откриват на няколко места. И двамата автори са се нагърбили със задачата да „съживят“ това безрадостно десетилетие пред очите на своите читатели. Всеки по своему, разбира се, но и в двата случая доста въздействащо… С падането на мрака над изстрадалата родина, мрак завладява и голяма част от познатите ни герои. Някои от тях показват най-вълчите си черти в абсолютен синхрон с времето, а книгата кънти от сблъсъка на оръжие както на вътрешнополитическата, така и на икономическата и финансова сцена.

Много ми е любопитно каква ще бъде развръзката, какво предстои да видим от образите на Неделев и Карасулиев, ще има ли изненади от страна на Туше Динев… За момента Свобода Бъчварова следва по-скоро предвидим подход и залага на праволинейни образи. Но след „Гонитбата“ твърде много карти са вече на масата. А предстоят още сътресения и още катаклизми… Докъде ще доведе всичко това? Предстои да видим в петата и последна книга.

Ревю на „Наследникът“ можете да прочетете тук. Как започва всичко вижте в първи том на „Земя за прицел“.

Публикувано от Георги

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.