Да уловиш гренландска акула с гумена лодка


Влюбих се в тази книга от пръв поглед. Влюбих се в корицата, която обещава морски приключения и безметежни ваканционни емоции. И в разкошното издателско решение за оформлението – оцветените в синьо „ръбчета“ на страниците създават усещане за „потапяне“ в морските дълбини и радват окото през цялото време. Взех си я от Панаира пред НДК тази пролет след възторжената препоръка на Манол Пейков от ИК „Жанет-45“ и тя търпеливо изчака цял месец да дойде време за лятната отпуска.

Като изключим очевидния контраст между гръцките плажове от моята ваканция и норвежките фиорди от книгата на Мортен Стрьокснес, „Морска книга“ си е съвсем тематично четиво за морето. Вижте само подзаглавието – „Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона“. Няма как да не пробуди приключенския дух, дремещ у всеки от нас, нали?

Идеята e проста и симпатична със своята детинска наивност – двама приятели решават да тръгнат на лов за гренландска акула из из Вестфюрен, някъде сред фиордите на Северна Норвегия. С гумена лодка. „Много от нещата, които като деца намираме за тайнствени и вълнуващи, губят чара си още в младостта ни. Но за мен обаянието на морето само порасна, задълбочи се и дълбините му започнаха да ми се струват още по-фантастични“, пише Мортен. Ето защо не му е особено трудно да „налапа мухата“, която му пуска неговият приятел Хюго Осгюр, рибар и наследник на стара рибопреработвателна фабрика, чиято детска мечта е да улови тайнствения морски звяр. И Мортен решава: „Добре, излизаме на лов за гигантска акула“.

Бързам да „охладя“ страстите на онези от вас, които ще помислят, че този възглас е началото на драматично приключение сред ледените води на Севера, както и на онези, които ще приемат, че щом на сцената се появява пушка, тя ще гръмне след антракта. Имайте предвид, че всичко е доста… как да кажа… скандинавско. Двамата приятели излизат неведнъж в безуспешно търсене на акула, а в повечето случаи най-голямата драма е подготовката и поставянето на примамката – най-често нещо зловещо мъртво и вмирисано, което с много усилия хвърлят на дъното в очакване на звяра. Но, хей, преследването на гренландската акула е само нишката, само тънката корда, която преминава през цялата книга, изпълнена с далеч повече от това. Стрьокснес прави истински репортажи за живота на Север, за суровите хора, чието ежедневие е свързано с океана и с всичко, което успяват да извадят от него. Прелиства набързо историята на особената връзка между северния човек и океана, но се спира доста подробно на знайни и незнайни, по-скоро позабравени във времето свидетелства на други летописци преди него.

Само истински интелектуалец би придал романтична нотка на преследването на гренландска акула (ако не знаете как изглежда това животно, моля, попитайте Google Images, не се шегувам, няма само аз да губя апетит всеки път, като си го представя, я!). И като истински интелектуалец Стрьокснес обогатява разказа си, вадейки от торбата както любопитни паралели с „Моби Дик“ или библейската притча за Йона, така и редки съчинения отпреди петстотин години, като Carta Marina на шведа Улаус Магнус. Последният заслужава особено внимание и Стрьокснес му го предоставя, защото отразява по извънредно любопитен начин как хората възприемали причудливите създания на морските дълбини преди векове, как ги „доукрасявали“ в свидетелствата си и създавали легенди за невероятни чудовища.

И макар че авторът няма да ни срещне с „космато морско прасе“ например, което, уви, съществува само в небивалиците на Магнус, то удивителната ерудиция, благодарение на която ни запознава с голяма част от морската фауна на Севера, заслужава адмирации. Не просто се срещаме с десетки видове риби и научаваме подробности за улова им, за поведението им, за вековните традиции на хората, свързани с риболова и китоловството, но и се сблъскваме с проблемите на свръхулова, замърсяването на водите и все по-стремителното увеличаване на пластмасата в Световния океан. Стрьокснес образова и запалва сигнална лампичка едновременно, като дава плашещи данни за пораженията от човешката дейност върху природата.

А гренландската акула? Мортен и Хюго продължават да излизат с лодката си в търсене на дълбоководния звяр. И да се връщат. Повечето пъти с празни ръце, друг път с лодка, пълна с треска. И тъй като книгата е с документален характер, авторът не крие емоциите, съпътстващи това безплодно приключение. От време на време се появяват търкания между двамата, друг път самият писател поставя под въпрос доколко добра всъщност е цялата тази идея. Стрьокснес изрича и онова, което вече е станало ясно на читателя към този момент – че върху идеята за лов на гренландска акула е замислена и самата книга, а по думите на приятеля му, това в някаква степен убива спонтанността на детската му идея.

Това е и един от моментите, в който с лек привкус на разочарование си даваш сметка, че в днешни дни истинските приключения може би са се изчерпали, а писателите си „създават“ такива с ясната цел да ги опишат в книга. Като например да уловят гренландска акула с гумена лодка. Звучи като сюжет, който продава, нали?

Истината е, че в случая книгата не страда значително от липсата на „спонтанност“ и автентична сюжетна линия с действително приключение. Просто защото в нея има много повече и то извира от всяка страница. Не знам къде другаде ще срещнете на едно място Фритьоф Нансен, Улаус Магнус, норвежки поети и древногръцки географи, северни легенди и митове, а между тях безчет истории за риби, китове и морски обитатели, излезли като от класическите морски новели.

В тази връзка, изключителни аплодисменти за преводачката Мария Змийчарова, която се е „преборила“ с удивително пъстър текст, който изобилства от термини (много от тях стари, местни или слабо познати извън далечния Север), от наименования на различни морски същества, приспособления за риболов и какво ли още не.

Вероятно не е най-тематичното четиво за гръцките плажове, но определено е книга за морето, която ще ви накара да усетите солта по кожата си и да се озъртате за странни създания следващия път, когато нагазите в по-дълбоки води. А колкото до гренландската акула, прочетете до края… Току виж зърнете сивия й гръб някъде измежду страниците.

Публикувано от Георги

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.