Героят от Дойран – спомените на ген. Владимир Вазов


„19 септември. От снощи неприятелската разрушителна артилерийска и минна стрелба и с газови снаряди продължава с все по-голяма ярост непрекъснато… Борбата е жестока. Въпреки понесените загуби храбрите и мъжествени англичани са решени на всяка цена да превземат позицията…“

Думите са на ген. Вазов, командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия и са писани точно преди 100 години в един от най-героичните моменти от българската военна история – защитата на Дойранските позиции през Първата световна война. Дневникът на генерала става основа за неговите „Животописни бележки“ – малка книжка, излязла за първи път в началото на 90-те години у нас и потънала в забрава. До съвсем скоро. 100 години след епичните събития край Дойран младежите от „Българска история“ вдъхват нов живот на тези спомени с ново издание – с прекрасно графично оформление, ретуширана снимка на генерала върху корицата и разказ от първо лице на една от най-емблематичните и безспорни фигури в следосвобожденска България.

Въпреки мащабното си име, „Животописни бележки“ обхващат сравнително кратък период – кратък разказ за детството на Владимир Вазов до приемането му във Военното училище, дневник от бойните действия на Южния фронт през Първата световна война и заключителни думи за следвоенните му години, включително като столичен кмет. Ген. Вазов е скромен в изказа си, пестелив на приказки и емоции. Спомените му звучат по военно му, с акцент върху дисциплината, приготовленията на позициите, ежедневните дейности по укрепването на фронта, общуването му с обикновените войници и действащите офицери от Македонския фронт. Няма да откриете тук вълнуващи екшън сцени, само загриженост към съдбата на войниците и на отечеството. Морал и ценности на един възрожденски българин, безвъзвратно загубени днес.

Спомените на ген. Вазов са само щрих от мащабната картина на подвига, който извършват защитниците на Дойран в този кулминационен за цялата война момент. Подвиг, признат и от враговете, наследниците на които и до ден днешен продължават да посещават позициите, където и сега стоят руините на укрепленията, издигнати под вещото ръководство на генерала и запазили живота на войниците под унищожителния огън на противника. Там си е и днес възвишението Кала тепе, наблюдателният пункт на ген. Вазов, наричан от англичаните „Дяволското око“ – останало непревзето през цялата война.

Докато трае подвигът на 9-а Плевенска дивизия край Дойран, при Добро поле пробивът е направен и България капитулира пред силите на Антантата. Момент, описан с много болка в спомените на генерала.

„20 септември… Но със сълзи на очи юнаците от 9-а Плевенска дивизия напуснаха позицията, която тъй геройски защитаваха, гдето оставиха толкова свои паднали другари и с която ги свързваха скъпи спомени… Каква жестока съдба!“

Публиувано от Георги

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.