„Супа от нар“ – история за новото начало


Признавам, че влечението ми към кулинарната проза, в която има вплетена и щипка мистицизъм, е толкова силно, че може да ме накара да му се отдам без никакво угризение. “Супа от нар” на Марша Мехран ме грабна още от анотацията с представянето на нестандартните си героини – трите сестри от Иран: Марджан, Бахар и Лейла.
Впечатли ме от първата страница със стила на авторката – богати, звучни изречения, които се поемат на един дъх – като вкусно предястие с цветна палитра от разнородни подправки.
Спечели ме с това, че се откроява от повечето книги, в които главни герои са любовта и храната, защото е лишена от романтични пасажи за по-големите сестри. Вместо тях, цялата книга говори за най-истинската любов: тази към себе си и към доброто.
Супа от нар” за мен е книга, която няма да разочарова читателя, а напротив – може да го подтикне към нещо ново, било то дори да опита рецептата за “слонски уши” на Марджан.

ptr

Трите ирански сестри бягат от сенките на своето минало и в случая използвам безнаказано тази изтъркана фраза, тъй като самата авторка обрисува фанатизираните ирански жени от миналото на Марджан, Бахар и Лейла като сенки. Черни сенки, част от времена, белязали всяко едно от младите момичета необратимо.
Сестрите намират своя пристан в малкото градче Балинакроу в Ирландия, където ще трябва да се преборят за своето място и право да се развиват редом с местните жители. Изненада ме подхода на авторката: в продължение на десетки страници тя въвеждаше нови герои и съотношението между неприятни физически и емоционално личности към добродушни или поне неутрални типажи, беше в тежка полза на първите. В един момент се почудих как ще обоснове оставането на героините на място, пълно с толкова много недружелюбни хора, но се случи и това.

Кафене Вавилон” отваря широко своите врати за всички, които искат да се докоснат до червените му стени и да опитат от зашеметяващите ароматни астия, дело на иранките. Марша Мехран само загатва за мистериозните умения на сестрите да въздействат върху останалите хора, така че тези от вас, които се притесняват за това книгата да не е изпълнена с прекалено много фантастични елементи, няма за какво да се тревожат. Не е.

Лейла е най-малката и най-бързо успява да постави основите на новия си живот, благодарение на споделената любов и приятелството. Историята на нейните две сестри обаче е есенцията, която прави книгата интересна и вълнуваща. На Бахар предстои дълго пътуване към себе си, в което ще трябва да си прости за грешките, които е допуснала преди години, да пребори кошмарите на миналото, които замъгляват трезвата ѝ преценка и да отвори сетивата си за новия живот. Марджан, най-голямата, е като майка – уравновесена, загрижена, спокойна и даряваща всички, до които се докосне, с желание за промяна. Нейното щастие се проявява тогава, когато вижда другите да правят своите неуверени крачки към нови предизвикателства и мечти. С удоволствие бих прочела продължение на книгата, което да разказва повече за тази героиня, защо за мен нейната история остана недовършена.

Дъждовните есенни дни са толкова подходящи за „Супа от нар“. Книгата ще ви сгрее и ще ви разнообрази. Пожелавам ви приятно четене и ще се радвам да прочета и вашите коментари за творбата на Марша Мехран под публикацията!

Девора

п.п. Всяка глава започва с рецепта на Марджан. Ако сте прочели книгата, опитахте ли да приготвите някоя от рецептите?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.