„Светът за българския воин“: Голямата война на Балканите през погледа на печата


Точно 5 години изминаха от излизането на първата книга „Светът за българския воин“ на Димитър Димитров. Стилно, сериозно и скъпо издание, събрало безценна колекция от статии, рисунки и гравюри от европейския печат, посветени на българското военно дело от Възраждането до войната със Сърбия (1885 г.). Година по-късно дойде и втората книга, където фокусът вече беше върху участието на страната в двете Балкански войни. Възторгът ми от двата тома тогава се сблъска със съмнения дали някога ще видим трета част; дали пазарните механизми, които в повечето случаи решават съдбата на една или друга поредица, ще позволят „Светът за българския воин“ да продължи естественото си развитие с така логичната тема за Първата световна война. Годините се заизнизаха без трети том да се появи, въпреки че от време на време подпитвах в изд. „Изток-Запад“. И ето че в самото навечерие на 100-годишнината от Солунското примирие през 1918 г., с което България излиза капитулирала от Голямата война, се появи дългоочакваната трета книга!

Голямото чакане обаче си струваше. „Светът за българския воин. Книга трета“, подобно на предшествениците си, е истинско бижу! Художественото оформление е същото, отново имаме твърди корици и гланцови страници с пълноцветен печат. Както и в предходните три книги, същината на сборника е колекция от публикации, статии, дописки, картини, скици, гравюри и литографии, посветени на българския воин, този път в пламъците на Първата световна война. Особеностите на европейския конфликт са ключови и за разликите обаче. На първо място, сборникът съдържа не само публикации от периодичния печат, но и извадки от книги, повечето от които спомени на участници. Войната обхваща на практика почти целия континент, а след края й мемоарните книги никнат като гъби. Авторът си е направил труда да открие една част от онези, споменаващи срещи с българите, било то като другари или врагове. Втората важна особеност е цялостната емоция на текстовете. Докато в европейската преса от времето на Първата балканска война преобладава възторгът и изумлението от подвизите и смелостта на българите, то тук трябва да отбележим, че повечето страни извън Централните сили вече са наши врагове по фронтовете. Изцяло положителни са единствено дописките от немския и австрийския печат, докато в английските и френските свидетелства преобладава хлад, язвителност, често пренебрежително отношение, макар и да не липсва респект от военните успехи на нашите войски. Тези особености всъщност са доста полезни, защото дават незахаросана представа върху начина, по който европейското обществено мнение е гледало на воюващия българин през 1915 – 1918 г.

Димитър Димитров е подредил колекцията си хронологично, следвайки основните сцени на бойните действия от нападението над Сърбия през есента на 1915 г. до Солунското примирие три години по-късно. Страниците изобилстват от илюстрации, някои от които удивляват със своята детайлност и сами по себе си носят достатъчно информация дори без придружаващия ги текст. Отделни глави са посветени на любопитни и малко познати епизоди и участници, като например летците, пленниците и камиларите (да, аз лично нямах представа, но на Македонския фронт е имало обозни части, „екипирани“ с камили). Мемоарните свидетелства също представляват много интересни находки, тъй като дават гледната точка на отсрещната страна, толкова рядко ставала достояние у нас.

Едно от най-силните достойнства на сборника лично за мен е в решението на автора да запази абсолютна безпристрастност, да „отстрани себе си“ и да остави на документите да говорят. Да, не можем да говорим за обективност по страниците на европейския печат, а и пропагандата по онова време вече е била доста развита; на моменти информацията там не отговаря на историческата истина, но в книгата липсва натрапване на позиция и опит за тълкуване. Това е сборник с публикации, отразяващи единствено виждането на своите автори, повечето писани преди близо 100 години. Ако съставителят бе се „полакомил“ да остави някъде своя собствен коментар, да изпъстри книгата с бележки под линия, да влезе в обяснения за причини и следствия, историческата стойност на това прекрасно издание би олекнала доста. В последните години се появиха доста издания, в които авторите даваха изява на лични пристрастия и убеждения, на свои тълкувания на събитията, на егото си, в резултат на което аз не мога да посоча нито едно качествено изследване за българското участие в Първата световна война през всичките тези 3 години, отбелязали 100-годишнината. „Светът за българския воин“ е най-доброто по темата до този момент и заслужава аплодисменти наред с изтупаните от пепелта на забравата мемоари на някои от най-забележителните участници в тази война.

Радвам се, че дочакахме тази книга и че тя се появи именно в навечерието на 100-годишнината от края на кървавия конфликт. Надявам се, че ще успее да зарадва много библиофили и любители на историята с пищното си съдържание, с илюстрациите, част от които неизвестни до този момент, и с другите изненади, които крие между страниците.

Публикувано от Георги

Реклами

One thought on “„Светът за българския воин“: Голямата война на Балканите през погледа на печата

  1. Изключително интересна и полезна книга каквито рядко излизат на българския пазар. Иначе що се отнася до славата на българския войн, тя е позната на всеки 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.