Продавачът на вестници и цигари


Виена, 30-те години на ХХ век… Някогашната имперска столица тъкмо се е отърсила от кошмара на войната, събрала е разпилените си парченца и е продължила напред. Само за да потъне отново, този път в прииждащия прилив на националсоциализма. Кой може да разкаже най-живописно за този граничен момент, когато облаците се сгъстяват над човечеството и европейската цивилизация? Стефан Цвайг сигурно, в блестящите си спомени „Светът от вчера“. Или гениалният и не по-малко трагичен в своята участ негов приятел Йозеф Рот. Австрийски евреи и талантливи писатели, които възкресяват с поразително майсторство този вододел в съвременната история. Съвременници. И жертви, по своему.

Роденият през 1966 г. във Виена Роберт Зееталер не е съвременник, затова пък как пише този човек само! Твърде скоро след приятни срещи с творчеството на Цвайг и Рот попаднах на анонса за неговата книга „Продавачът на вестници и цигари“ и, честно казано, нямах търпение някой с талантливо перо да ме поведе отново към водовъртежа на „онази“ Виена.

Зееталер го прави по впечатляващ начин с историята на младия Франц, който напуска малкото си планинско селце и заминава за столицата, където става чирак в малкото магазинче за вестници и цигари на Ото Тръсниек, инвалид и ветеран от войната. С вродено усърдие и желание да научи всичко Франц попива всяка дума от ежедневния печат, а наред с това и навиците на редовните си клиенти, миризмата на цигари и пури, усеща пулса на големия град. Долавя и напрежението, което витае във въздуха в онези странни дни на 1938 г. Дочува подмятанията на виенчани по адрес на евреите и разбира, макар да не знае защо това е лошо, че един от редовните и многоуважавани клиенти на магазина, професор Фройд, също е евреин.

„Всъщност е забележително… как вестниците представят всичките си истини с големи и дебели букви, за да могат веднага в следващия брой да ги напишат с малки или пък просто да не се занимават с тях. Истината от сутрешното издание на практика е лъжата от вечерното, каза си той, което пък от своя страна не играе особено важна роля в спомените. Така или иначе, човек обикновено не си спомня истината, а онова, което е било изкрещяно достатъчно силно или пък е било написано с достатъчно големи букви“.

Да вкараш реални персонажи в художествено произведение в сполучлива комбинация е смел похват, особено когато персонажът е от калибъра на Зигмунд Фройд, но Зееталер го прави по много премерен начин. Фройд изиграва съществена роля в живота на Франц, помагайки му да последва порива на сърцето си и да преследва любовта, но така също и да прозре надвисналата над страната му опасност от прииждащия нацизъм. Сюжетът лъкатуши много майсторски  и тъкмо когато си помислиш, че може би в центъра на всичко е наивната любовна история на един незрял провинциален младеж, щрихованата до момента сянка изведнъж надвисва с цялата си тежест, за да създаде плътен, вълнуващ разказ за достойнството и свободата във време на изпитания.

„Но нашето предопределение съвсем не е да познаваме пътищата. Нашето предопределение е тъкмо да не ги познаваме. Не идваме на света, за да намираме отговори, а за да задаваме въпроси. Човек ходи пипнешком, така да се каже, из все по-сгъстяващата се тъмнина, и само при голям късмет понякога вижда светлинка. И само с много смелост, упоритост или глупост, или пък най-добре с всичко това заедно може тук или там да остави знак!“

Духът на епохата, това болезнено за разумния човек „предаване“ в ръцете на шайка главорези, безнадеждното затъване в блатото на нацизма, е представено по наистина впечатляващ и увлекателен начин с преплитането на пътищата на младия Франц и възрастния вече професор Фройд. Зееталер пише с лекота и въздушност, която странно контрастира с тежестта на историческото бреме. И разбираш, че злото понякога идва така – с изопачената от вестниците истина, с поруганите понятия за добро и лошо, с публичното заклеймяване на едни или други хора. Нещо повече – разбираш, че всичко това е възможно да се случи отново. Прекрасна книга и много нишки за размисъл!

Публикувано от Георги

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.