„Бегуни“ и Олга Токарчук: Психология на пътуването


Трудно ми е да пиша за тази книга. Почти толкова трудно, колкото невъзможно ми беше да се откъсна от нея, докато я четях. От онези романи, за които – ако те попитат за какво иде реч – просто не знаеш какво да отговориш. За какво иде реч ли? За един наистина голям писател, сътворил наистина голяма литература.

Около българското издание на „Бегуни“, награждавания роман на полската писателка Олга Токарчук, още от самото начало започнаха да се трупат очаквания. Хубав анонс, много изпипана корица, интригуващи цитати. Обещание за литературно събитие беше това „подгряване“. Достатъчно, за да разпали интереса ми и без да се замисля, да посегна към непознатата до този момент авторка. И бяха необходими едва няколко страници, за да разпозная силното перо в този наглед накъсан, неподреден текст.

„Научих се да пиша във влаковете, хотелите и чакалните. На падащите масички в самолетите. Записвам, докато обядвам или съм в тоалетната. Пиша на стълбите в музея, в сладкарници, в паркираната край пътя кола“, споделя откровено Токарчук още в самото начало, сякаш за да подготви читателя за досега му с неконвенционален роман. „Записвам на късчета хартия, в бележници, върху пощенски картички, на дланта си, на салфетки, по белите полета на книгите“. И наистина, на моменти можете да си представите как е писала един или друг параграф, приведена над бележника си в самолета или в някоя чакалня. Нахвърляла е скелета на някоя история или просто е отворила скоба, в която е записала спонтанно наблюдение, останало като малко самостоятелно островче от мисъл.

„… привлича ме всичко развалено, несъвършено, белязано от някакъв недъг или недостатък, разстроено. Интересуват ме най-елементарните форми, грешките в процеса на сътворението, улиците без изход… Всичко, което се отклонява от нормата, което е прекалено малко или прекалено голямо, избуяло или оскъдно, чудовищно и отблъскващо“.

„Бегуни“ е дневникът от нейното пътуване към несъвършеното. Разкошен бележник с размисли, моментни хрумки, кратки отклонения, но и вледеняващи с напрегнатите си сценарии късометражни филми от истории, които Олга Токарчук разказва с изключителен талант и ерудиция.

„Именно към различното търпеливо насочвам маршрутите на пътешествията си, търся следите на грешките и гафовете на Сътворението“.

Топографията на пътуванията се разгръща с цялата си пъстрота – летища, хостели, музеи, влакове, кафенета. За наблюдателния пътешественик това са не просто убежища, а неизчерпаем източник на удивление и ново познание, срещи с хора, острилки на писателско перо. Но „Бегуни“ далеч не се изчерпва с обикновени наблюдения. Дълбочината, очарованието на тази необикновена книга, се крие в преследването на необичайното, с вложената в това усилие огромна ерудиция. Срещнах мнения на читатели, че им е дошла малко в повече анатомичната тема, голямото внимание, което Токарчук посвещава на препаратите, стъклениците с ембриони, причудливите колекции на специалисти анатоми, създавани преди векове. Точно обратното, тези пасажи ме привлякоха с почти хипнотична сила. Историята на Филип Ферхайен и неговия ампутиран крак, на Фредерик Рьойс и внушителната му колекция от препарати, пътешествието на доктор Блау до дома на починалия анатом професор Моле, разказът за сърцето на Шопен може би биха предизвикали тръпки у хора с по-слаби стомаси, но са впечатляващи образци за майсторско писане от автор с наистина задълбочени познания.

Срещата ми с „Бегуни“ продължи няколко вечери на блажена, почти благоговейна концентрация. Твърде абстрактно ще прозвучи, ако кажа, че книгата е изключително четивна. Тя просто те засмуква с желанието не просто да проследиш някаква сюжетна линия – такава, отвъд широката тема за пътуването, на практика няма – а да „послушаш“ историите на някой мъдрец. Именно да послушаш. Точно както в стари времена пътешествениците са разказвали изумителните си истории край лагерния огън, а невръстни мечтатели са ги гледали с ококорени очи.

Доставете си това удоволствие. Послушайте „Бегуни“. Ще ми благодарите после.

Георги

 

 

късометражни филми

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.