„Катаклизъм“ и уроците от националните кризи


За любителите на нехудожествена литература Джаред Даймънд е познат най-вече с бестселъра си „Пушки, вируси и стомана“, наградена с „Пулицър“ още при излизането си през 1997 г. Последвалата я „Колапсът“ допълва мащабното изследване на причините за възхода и падението на цивилизациите, с което световноизвестният писател, еволюционен биолог и физиолог става едно от знаковите имена в жанра. Третата книга от трилогията – „Катаклизъм“, излезе през 2019 г. и веднага се появи на български език с логото на изд. „Изток – Запад“. Акламирана от имена като Ювал Ноа Харари, Бил Гейтс и Стивън Пинкър и с разкошна корица в българското си издание, книгата бързо се озова в ръцете ми, нетърпелив да я разгърна.

Въпреки широко разпространеното схващане, че живеем във все по-добри времена, с по-малко войни, по-висок стандарт на живот и липса на смъртоносни епидемии, предизвикателствата пред глобализиращия се свят не са никак малко, а проблемите пред световните държави и пред човечеството като цяло заплашват устоите на бъдещето ни.

В „Катаклизъм“ Даймънд поставя фокус върху националните кризи, изследвайки как държавите се справят с тях, какви уроци извличат от случилото се, какви са последствията за тях в дългосрочен план. Изследването обхваща с държави, избрани съвсем умишлено поради факта, че самият автор има задълбочени познания за тях, прекарвал е големи периоди от живота си във всяка от тях и владее езика на повечето. Това са Финландия, Чили, Индонезия, Германия, Япония, Австралия и САЩ. Преди да се впусне в отделни разкази за всяка от тях, Даймънд тръгва от дефиницията за личната криза и изрежда дванайсет фактора, които влияят на вероятността личната криза да бъде разрешена успешно – признание, че се намираш в криза, приемане на личната отговорност да направиш нещо, издигане на ограда, очертаваща отделните ти проблеми и др. Тези дванайсет фактора авторът адаптира и прилага и към националните кризи, разглеждайки във всеки един от примерите си съответната криза през призмата на дванайсетте фактора.

Цялата първа част на книгата е посветена на такъв своеобразен исторически преглед, в който големият ерудит с много вещина и на база лични впечатления и многобройни проучвания разглежда едно или друга криза в историята на шест държави (за САЩ е отделено място във вторат част). Безкрайно любопитно ми беше да науча за това как двете войни на Финландия със Съветския съюз в края на 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век стават причина малката северна държава да преосмисли из основи подхода си към агресивния съсед, известен с термина „финландизация„, с който други страни насмешливо наричат гъвкавата политика на страната спрямо Съветския съюз, без да отчитат обстоятелствата. А хилядите човешки жертви във войните, изгубената провинция Карелия и най-голямата граница на европейска държава с днешна Русия в крайна сметка научават финландците на поведение, което ще ги запази от окупация и ще им позволи да водят свободен начин на живот току под носа на вечно подозрителния съсед.

Също толкова любопитен е прегледът на японската история и вътрешното сътресение, предизвикано от акостирането на флотилия американски бойни кораби на 8 юли 1853 г. в Токийския залив, настояващи за договор и права за корабоплаване. Последвалата т. нар. епоха Мейджи изважда Япония от многовековната изолация и предизвиква удивителна трансформация – явление, превърнало страната в една от най-богатите и индустриализирани в света.

Военните преврати, довели до стотици хиляди жертви, са големите катаклизми, разтърсили Чили и Индонезия в средата на ХХ век. Кървавият преврат на ген. Пиночет срещу Алиенде в Чили през септември 1973 г. и контрапревратът в Индонезия от 1965 г. нанасят травми на двете страни, от които белезите все още личат десетилетия по-късно. Даймънд навързва и изумителни детайли от историята на Австралия, за да проследи дългия процес на формиране на австралийска национална идентичност и еманципация от Великобритания по начин, твърде различен от подхода на САЩ. Германия, преживяла унищожителни поражения в двете световни войни, намира свой собствен път към приемането на кризата и излизането от нея. За разлика от Япония, тя прави болезнена самооценка, признава катастрофалните си грешки и поднася извинение за причинените милиони жертви, разкривайки пътя към икономическо възстановяване и последвало обединение на двете Германии.

На база на изводите от тези примери, авторът посвещава цялата втора част на книгата си на предизвикателствата и проблемите, които очакват света през следващите години. Фокусира се основно върху Япония и САЩ, но дава и глобални прогнози, идентифицирайки някои от най-явните заплахи – социалното неравенство, климатичните промени, ядрените оръжия, изкопаемите горива и други.

Въпреки че втората част лично за мен бе малко по-трудна за четене с многото информация, цифри и статистика, Даймънд пише толкова увлекателно, че човек губи представа за времето, потъвайки в страниците. Рядката му способност да съчетава задълбочени познания с наблюдения от първа ръка, сведения от близки и приятели и справки в исторически източници прави текста изключително четивен. „Катаклизъм“ не просто запълва бели петна в познанията ни за кризите, сполетели една или друга държава, но вади ценни изводи от тях относно способността на тези държави да се справят с миналото си и да обърнат поглед към бъдещето. Прогнозите, които Даймънд прави във втората част, доближават усещането от четенето на книгата до емоцията от досега с Харари и неговите „21 урока за 21 век“, макар стиловете на двамата да са доста различни.

А нещото, което ме удиви най-силно, бе биографичната справка за самия автор в края на книгата, където срещаме един 81-годишен учен и писател, сменил няколко кариери, с широки интереси в цял куп области, което дори кара един от рецензентите му да напише: „Има подозрения, че „Джаред Даймънд“ всъщност е псевдоним на комисия от експерти“. И този човек днес продължава да преподава, да пише, да учи италиански, да свири на пиано и да тренира във фитнеса. И това ако не е мотивация да направите нещо смислено с живота си!

Георги Грънчаров

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.